рапсодия.

рисувам

русалчени

романси –

развял

риза

разкошен

рошав

разбойник

ръси

рози.

рикоширам

реквиема – 

рано

раздрана

ревниво

ръждиво

ридая.

рогозката – 

росна.

ръцете

раздират

роклята.

раждам

разковничето –

революционери,

револверени

романтици

ромолят

рими – 

рапсодия.

...

човек ще си помисли

след толкова

мъже, любови

би следвало

да зная

да съм се научила

как правилно

да се обича

кротко, всеотдайно

без голяма драма

и без други хора

само аз и той

ние, двама

и после

ти се появяваш

и пак превръщам се

във неспокосана и малка

егоистично те обичам

въпреки че зная

колко ще се нараним

накрая

защото ние с теб

трън сме

във очите на съдбата

какъв ти трън

греда

и с нас ще падне цяло кралство

ще умре и краля

ти, Тристан и Парис

аз, Елена и Изолда

а боговете

със закъснение разбрали

че това не е

невинната забава

на която се надяват

безмълвно, безучастно

ще ни наблюдават

ние, простосмъртните

как хвърляме се от върха

като не можах

от теб да се откажа

още на Олимп в подножието

не, нямах избор

не се сърди

не можех да те пусна

да се строша на хиляда и едно

тогава

сега, не ще умра за слава

нито ще ми каже

някой, някога

‘герой си’

от любов ще ни погубя

ала мой си

мокри.рошави.глухари

дъжд.и.глухарчета

и.веднага.се.сещам.

за

.ИВО.

имената само ще го развалят

за любови като тая

хората не пишат книги

не са ни споменавали

в неритмични стихове

не ни играят във пиеси

нито ни разказват с филми

ние сме виновните

и грешните

ония дето ги обричат с дума „луди“

откровено смешните

ние сме предателите

измамните

любовниците тайни

второстепенните герои

дето доизграждат главния

правят го прекрасен

във очите ви

как свършва нашата история

не го е грижа никой, никога

и защо ли да ви пука?

нито сме поети, нито сме красиви

объркани, счупени и вехти сме

сълзите ни не трогват

нито умиляват

нас ни качват на Голгота

престъпници във любовта

осъждат ни

и последното

дето сещам се на кръста

е да се усмихна съжалително

че няма да ви разпнат

тук до нас, до мене

че няма да познаете

такава обич

all wounds heal... all scars fade

посвещава се на Пъдж... 

we will have our Happy Ending... 

this is the hardest story that I've ever told 

no hope, or love, or glory

happy endings gone forever more 

I feel as if I'm wastin' and I'm wastin' everyday...

this is the way you left me, I'm not pretending. 

no hope, no love, no glory, no Happy Ending. 

this is the way that we love, like it's forever. 

then live the rest of our life, but not together...

a little bit of love...

праскови с мед

сочни утрини

капки мед, роса по теб

прасковена си

незабравчено

Трябва да се отбележи някъде, защото предполагам е рекордно стечение на обстоятелствата да ни се паднат два поредни слънчеви дни в добрата Англия... 

Сигурно е. Няма как иначе.

А в градиата, която Дио малко по малко унищожава с острите си зъбенца, растат Незабравки...

Котката вече свиква с терористичните акции.