25.11.11

my day in chapters

photo by quadratiges

CHAPTER 1: it’s not how small you are, it’s how much noise you make

Опитвали ли сте някога да спите в стая с присъстващ малък, жужащ, неиндетифициран летящ обект? Невъзможно е, нали? Гадинките обаче имат най-сигурният и изпитан начин да не остават незабелязани. Освен, че се чудят как да Ви изпият кръвчицата, те създават толкова много шум, че е невъзможно да те заспиш, за да им оставиш шанс все пак да засмучат. С други думи, теорията ми е много проста – не е важно колко си малък, а колко шум създаваш. Моментът, в който човек реши, че е нищожен и незначителен за останалата част от Вселената, е моментът, в който той трябва да започне да прави нещо, за да промени това чувство.

CHAPTER 2: I just want to crawl back into my hi-school years

Напоследък се чувствам преследвана от училищни спомени или по-скоро чувствата, желанията и очакванията, които имах тогава. Не знам дали животът след гимназията наистина е скапан или моят просто се пообърка от многото грешни решения, но както и да го погледна, наистина ми се иска да мога да се върна няколко години назад, но по възможност със сегашното си съзнание. Господи, колко мъки ще си спестя.

CHAPTER 3: I liked myself more

Преди се харесвах повече като човек, сега се харесвам повече на външен вид. Започвам да се замислям дали случайно няма някаква обратна зависимост между тези двете? Колкото по-сладка отвън, толкова по-горчива отвътре? Май да. Гложди ме ужасното чувство, че колкото по-хубава ставам в своите представи (не че се мисля за красива, просто за по-приятна от преди), толкова повече се вгаждам отвътре. Сякаш все повече започвам да привиквам към това, че с един-два погледа и отмятане на руси кичури нещата ми се получават по-лесно. Играй си на хубава и глупава. По-лесно е. Спомням си, много отдавна бях написала в блога си, че ако мама ме беше родила малко по-хубава и малко по-тъпа живота щеше да ми върви по-лесно. Е, като че ли там съм, ама пак е шит. Даже като, че ли повече. Някъде по тъч линията ми избягаха някои от ценностите, да не кажа даже голяма част от тях.

I need to chande.

4 comments:

Anonymous said...

ох, как разбирам chapter two..
впрочем, предполагам, че като при повечето момичета и за теб по-хубава значи отслабнала. понеже съм обратната не теб - чувствах се по-добър човек, когато бях по-красива (хаха, баси, написано звучи нелепо), а сега поради разни обстоятелства съм кофти физически, ще съм страшно благодарна за добър съвет за отслабване..
мерси :)

Unknown said...

Между другото може и да изглеждам отслабнала, но не съм, все на същите килограми съм си от миналата година, но разбира се, няма сравнение с времето, когато бях 12 клас. Да ти кажа, съвет по-добър от "Храни се по-здравословно" нямам. На мен наистина ми помогна.

Anonymous said...

от всички примери в краткия ми живот разхубавяването вън само е водело към вгадняване вътре

Anonymous said...

В момента изживявам 3ия чаптър и нещо и аз не съм особено доволна и удолетворена от себе си..