свиря на китарата. всеки ден ровя сайтове, гледам акорди, дробя ги с топло мляко и мед в една огромна купа и кусам. прекрасно стопля след като си се прибрал, дъждовен, ветровит и с есенни листа в косата, които откриваш чак на другия ден в леглото, омачкани, да миришат на сън.
пия неизброими количества кафе с кола и изпушвам половин кутия цигари. задължително marlboro. дебели. инаквите ми се губят между пръстите. вият се едни сиво-сини димове, къдрят се над главите ни, а ние продължаваме да снимаме "Истина не вдига шум", използвайки като лабораторни плъхове всички жълти списания.
простотата на фактите ги прави по-малко желани за хората. трябва да има "бум" и "бам", по възможност с големи букви, задължително щипка изневяра и колкото се може повече силикон и прически в стил "бухтичка". все фалш, който е изключително привлекателен, понеже крещи за себе си "виж ме!". и стадото гледа.
а аз кусам, акорди, с топло мляко и мед. понякога след това си чупя орехи, с ръце, разхвърлям черупки по масата и ги изчитам. колко много има написано по тях, във всяка малка гънчица.
и се възмущавам. противно на всичките ми очаквания, все още го правя. всеки ден. постоянно се намира някой, който да ме откаже от вярата ми в човечеството, да ме отврати, да ме разочарова. и после пак, и пак. и се чудя "колко още? нали предния път каза, че няма на къде повече". ама има. винаги има на къде повече. като се стигне дъното, взимаш лопата и копаеш надолу.
а аз пак, наивно споделям "нещата ще се оправят".
защо?
докато има мляко, мед и орехи, а ръцете ми миришат на домашно омесено тесто за курабийки, всичко ще е наред, с карамелизирана захар отгоре.
и защото срещам теб.
пия неизброими количества кафе с кола и изпушвам половин кутия цигари. задължително marlboro. дебели. инаквите ми се губят между пръстите. вият се едни сиво-сини димове, къдрят се над главите ни, а ние продължаваме да снимаме "Истина не вдига шум", използвайки като лабораторни плъхове всички жълти списания.
простотата на фактите ги прави по-малко желани за хората. трябва да има "бум" и "бам", по възможност с големи букви, задължително щипка изневяра и колкото се може повече силикон и прически в стил "бухтичка". все фалш, който е изключително привлекателен, понеже крещи за себе си "виж ме!". и стадото гледа.
а аз кусам, акорди, с топло мляко и мед. понякога след това си чупя орехи, с ръце, разхвърлям черупки по масата и ги изчитам. колко много има написано по тях, във всяка малка гънчица.
и се възмущавам. противно на всичките ми очаквания, все още го правя. всеки ден. постоянно се намира някой, който да ме откаже от вярата ми в човечеството, да ме отврати, да ме разочарова. и после пак, и пак. и се чудя "колко още? нали предния път каза, че няма на къде повече". ама има. винаги има на къде повече. като се стигне дъното, взимаш лопата и копаеш надолу.
а аз пак, наивно споделям "нещата ще се оправят".
защо?
докато има мляко, мед и орехи, а ръцете ми миришат на домашно омесено тесто за курабийки, всичко ще е наред, с карамелизирана захар отгоре.
и защото срещам теб.
No comments:
Post a Comment