463. October's smiling at me

Денят е топъл, парков и запознаващ ме с някакви деца и палета.
















Плюс това сe яде домашна торта, а повода е "Ами най-накрая някой се сети да направи", плетат се вълнени чорапи за зимата, защото на плочките в хола си е студено и се опитваме да мислим за щъркели и Април, понеже хич не ми се ще да осъзнавам факта, че следват дълги и снежни месеци.
















Денят, също така, предлага и есенни салати, всякакви, овкусени с много зелено, жълто или златно и червено, с малко синьо по краищата, заради ясното небе.

462. I wanna be your dog

today is about The Stooges...

"Търся любовта

абсурдна

наудобна

..."

Христослав Станков

(my new model)

Думи, за които съм абсолютно сигурна, че съм чувала/чела някъде другаде, преди да мярна профила на този dude във fb-то. И въпреки, че този пост няма да има нищо общо с любовта и кучетата, все пак трябваше да споделя.. напомням и че утре е петък и излиза новия клип на Hank Green във vlogbrothers, за които говорех повече вчера, тъй че чеквайте.

Аз сега се грея в компютърния клуб на НБУ-то, не за друго, а защото нямам никакво желание да излизам на тия "уж" 13 градуса (сто про са по-малко, макар че много ми се ще да вярвам на ZRock.) дето са навън, въпреки огромното ми желание да отида да центъра и да си купя едни плетени, сиви и дълги до лактите ръкавици - очевидно е, че ще го отлагам до последно (ама "до последно" в смисъл днес, а не "до последно" в смисъл, докато завали сняг). Шопингът напоследък ми се отразява все по-зле и то по простата причина, че всичко дето се въргаля по магазините става все по-хубаво и добро, връща се to the basics (а това винаги е добре) и всеки маниак на тема "бъди като нинджа с дебитната/кредитната карта" като моа, страда от липсата на достатъчно финанси във въпросната карта. *въздиш* Мъка. И разбира се, заплатата се превежда ЧАК другата седмица, което си е направо убийствено, когато се съпостави с факта, че открих палтото си за тази зима. С други думи, много страдам и чувството се подсилва от провалените планове за утре вечер, които сега трябва да кърпя по някакъв начин, защото не мисля да си остана у дома.

забравих си фотоапарата вкъщи.

идиот.

and don't forget to check my ivent in fb... The "Never Happened" Hour.

and also... I wanna be your dog.

461. *headdesk*

"Oh, Internet! What disturbing question won't you ask?"
John Green

За непросветените, Джон Грийн е известен американски писател и един от двамата братя, водещи известен влог в youtube, наречен vlogbrothers. За (ново)просветените, Isn't he awesome?!
И преди да започна да говоря за каквото и да е, искам да кажа, че абсолютно обожавам Ханк Грийн (John's cooler (in my opinion (the dude writes nerdy songs and plays them on his guitar!!!) brother, duh!), но тъй като всяка сряда излиза новото клипче на Джон, а днес се сряда, ще споделя, че просто съм все още моментно (този момент продължава цял ден) повлияна от видеото за жирафската любов и от жирафската тениска, която са пуснали в продажба.
So, John Green... от утре се впускам в някакво издирване на негови книги (3), усещайки абсолютната сигурност, че ще ги намеря някъде из центъра. За жалост съм почти убедена, че най-вероятно ще намеря само една от тях - Looking for Alaska, защото е най-известната му, понеже през 2006, благодарение на нея печели Michael L. Printz Award. Ще ми се обаче да докопам An Abundance of Katherines, книга, за която (няма да има spoilers) самия той каза само две изречения в едно от своите клипчета (от миналата сряда, мисля), с които не се хвалеше, а само отбелязваше, че някой си направил татуировка с една от формулите, които той измислил за книгата (isn't that totally AWESOME! (said with Barney Stinson's voice).

Абсолютно омишмашен пост, I know, but I kinda feel like миш-маш myself. Само исках да кажа, че трябва да следите канала на Ханк и Джон и зверски да ми съчувствате, защото за утре трябва да преведа 12 страници с технологии за боядисване на платове.

just kill me NOW!

460. doodley doo

Днес се борят настинки с чайове. Зелени. Билкови.
Плодови. С лимон. И много детелини за късмет.

























После се използва слънцето максимално, защото
нали може да е последното хубаво и топло за
тази година. гроул.

















Обикалят се есенни улици с майката, която припомня
интересни и смешни истории от преди няколко години.

















За финал се ядат домати и ябълки у баба.
Защото там е най-вкусно.

459. sth

свиря на китарата. всеки ден ровя сайтове, гледам акорди, дробя ги с топло мляко и мед в една огромна купа и кусам. прекрасно стопля след като си се прибрал, дъждовен, ветровит и с есенни листа в косата, които откриваш чак на другия ден в леглото, омачкани, да миришат на сън.

пия неизброими количества кафе с кола и изпушвам половин кутия цигари. задължително marlboro. дебели. инаквите ми се губят между пръстите. вият се едни сиво-сини димове, къдрят се над главите ни, а ние продължаваме да снимаме "Истина не вдига шум", използвайки като лабораторни плъхове всички жълти списания.

простотата на фактите ги прави по-малко желани за хората. трябва да има "бум" и "бам", по възможност с големи букви, задължително щипка изневяра и колкото се може повече силикон и прически в стил "бухтичка". все фалш, който е изключително привлекателен, понеже крещи за себе си "виж ме!". и стадото гледа.

а аз кусам, акорди, с топло мляко и мед. понякога след това си чупя орехи, с ръце, разхвърлям черупки по масата и ги изчитам. колко много има написано по тях, във всяка малка гънчица.

и се възмущавам. противно на всичките ми очаквания, все още го правя. всеки ден. постоянно се намира някой, който да ме откаже от вярата ми в човечеството, да ме отврати, да ме разочарова. и после пак, и пак. и се чудя "колко още? нали предния път каза, че няма на къде повече". ама има. винаги има на къде повече. като се стигне дъното, взимаш лопата и копаеш надолу.

а аз пак, наивно споделям "нещата ще се оправят".
защо?

докато има мляко, мед и орехи, а ръцете ми миришат на домашно омесено тесто за курабийки, всичко ще е наред, с карамелизирана захар отгоре.
и защото срещам теб.