деления

от много пускане на хвърчила
в твоето безоблачно небе
стихът ми го ужилила една пчела,
а знаеш болката не се дели на две

когато много дълго не целуваш
и спреш скачаш на въже
за любовта остава да сънуваш
само с половин сърце

и мойте думи ти оставят спомен
дълъг колкото бразда в море
надявам се да е сезонно
или ще ме разделиш на две?

три

прилича ми на карнавал
желанието ти да не ми говориш
като без цвят останал папагал
и храм във който няма да се молиш

и ми прилича на следобед,
в който е могло да завали,
ала дъждът е само летен спомен
и неспособността ми да броя след три

и някак си напомня на Вселена
с един милион откраднати звезди,
които са огромно бреме,
когато няма със кого да ги делиш

и се сещам, че е имало Неделя
с огнени и къдрави коси
и съм сигурна, че мога да се смея,
ако ми помогнеш да броя след три