270. back to normal

photo by gnce

Силните владеят хаоса..

..но понякога на силните и на самия хаос им омръзва, взимат една метличка и лопатка (плюс минус един парцал за прах) и се хващат за едно здраво чистене и подреждане на Вселената с всичките й чекмеджета. А след това доволно се залавят с едно готвене... не за друго, ами заради релакса, който може да ти даде само това, да си сготвиш една оргомна порция спагети самичък..

269. mamma mia!

Не бях ходила на кино от толкова много време. Добре, че е Кейт да ме замъкне. И то на филм, за който нямах високи очаквания, ама хич. Както казах... добре, че е Кейт да ме замъкне. Всъщност освен филма (и другите два, които си набелязах още с рекламите) се радвахме много и на нещо съвсем друго. Автомат за снимки. Кучето приемаше само монети, та обикаляхме насам-натам да си развалим. После се нагласихме вътре.. И повярвайте ми.. нямаше време да правим интересни неща - пози, физиономии.. всичко, което се случи беше толкова смешно, спонтанно и изненадващо. Въобще не знаеш кога да очакваш светкавицата (въпреки че пише "След светването на червена точка... дрън-дрън-дрън") и се мятаха ръце, крака, пискюли и каквото имахме. После пет минути слушахме как автомата бръмчи, докато ги проявава, напълно убедени, че са ужасни до една. По - хубави снимки на себе си нямам. Само това ще кажа. 15 минути не сме спряли да ги гледаме и дори накрая, като ги оставихме на седалката до нас Кейт продължи да наднича и да им се радва. Трудно е да ги поделим обаче, ха.. Ама ще се оправим. За филма няма да казвам много, освен това, че аз като активен НЕслушател на Абба го харесах достатъчно много, че да пея всичките песни тихичко, докато го гледам, а след това да си го изтегля и да го превъртам по 4 - 5 пъти на ден, докато след 2 седмици не ми писне и не го зарежа, но продължа да си го тананикам.

Мммда..
И вече не съм ядосана, омекнала съм, пак съм мекотело, медуза може би.. мразя го това! Усмивка.
Ама не, аз ще съм сериозна и ядосана, когато трябва.. точка! С удивителна!

Смее се.

268. loser

photo by inna-ya

Идете му кажете на света..

Слушали ли сте Loser на Beck? Едва ли ще се намери песен, която да ме развесели повече в скоро време.

In the time of chimpanzees I was a monkey
I’m a loser baby, so why don’t you kill me?
(I can’t believe you)

Искам някой да изтрие половината файлове, които пазя в главата си. И няма да ги възстановявам дори. Искам да се поизпразня откъм информация. Да имам начален старт - семейството ми, градът, в който съм отраснала и този, в който живея сега. Какво съм учила, къде съм го учила, какво съм снимала, къде съм ходила.. Няколко приятели, най - добрите. Всички останали и всичко останало - ирейс. Щрак и съм забравила кой какво е говорил, къде, как защо, кой ме е наранил, кого съм разочаровала. Никаква вина, никакъв тормоз, никакви ядове, че някой ми затваря телефона. Няма да знам кой е този някой, какво е значил.. айде затвори ми телефона, като не ми пука.

"Може да не ти вдигна."
"Може да не ти се обадя повече. Не ми вдигай, когато не ти звъня."

Имам нужда от "Блясък на чистия ум". Имам нужда... от известно време. И от Joy Zipper.
Но всички... за жалост или не, знаем, че накрая аз пак ще се боря.. защото помня всички предишни усмивки.
И тоя път ще се карам много и ще поставя нещата на местата им..

Идете му кажете на света, че днес съм ядосана.
Че съм огън. Че бях тук твърде дълго. И сега си тръгнах.
Идете му кажете.. да продължи нататък.
Това не е весела песен.. написах я, за да запомня..
Идете му кажете на света..

267. paris

photo by hocoho-love-4

Обичам я тази Буба!

Колко се радвам, че реших да се обадя на Буба точно тази вечер, да се окажа почти пред нейния блок и тя да ме заведе на кафе. Колко е хубаво (контрасно на поста си от снощи), да видя човека, който е на две крачки от входната ми врата и който е... моят човек. Моят добър, позабравен, усмихнат, разбиращ човек. А тя ми пази списание от Франция. Видите ли, домъкнала го е от Париж, за да си упражнявам аз френския. Е, как да не я обича човек. Буба е.. аз ако седя под Айфеловата кула едва ли ще мога да мисля много, та какво ли остава да се сетя да купя списание на някой да си упражнява френския. Та.. да, Буба Е! Стигнахме и до Панчарево с колата, паркирахме така, че да виждаме светлините на сградите в далечината, отражението по водната повърхност и се заприказвахме. Парното пълнеше колата с топъл въздух и миризмата от ароматизатора. И колкото и да ми е тъжно, да разбера, че е нещастно влюбена.. е някак подкрепящо да знам, че имам моя душичка в тая мъка и тя ме разбира, и... е просто там, когато имам нужда от нея. Усмивка. Добре, че беше тя да каже... една - две думи, да ми припомни някои неща, които се бях постарала да забравя или да отрека. Добре, че беше тя да ми покаже малко от онази чистата, проста неподправена истина, от която имах нужда тия дни. Без завъртяни метафори, с най - прости думи. Истина.

Обичам я тази Буба!

266. tired

Суетни създания, разхождащи се наоколо благодарение на двете смешни подпорки наричащи крачета..

photo by lorelix04

..хора. Сред тях непознати, познати, приятели, семейство, любими. Парченца души, търсещи се една друга.
Пиша този пост с обич към всичките си приятели. Пиша този пост за тях и за тези, които ме мислят за щастлив и интересен човек. Пиша този пост, измила маската от хума от лицето си. Пиша този пост гола. Сама. Уморена. Тъжна.
Не ми се беше случвало отдавна да изпитам онова безсилие да не мога да подчиня собствените си хлипове. Още повече на публично място. Мисля, че студът и текстът на Oxygen имаха участие в двете сълзички, които се търкулнаха по бузите ми на спирката. Пред чужди хора. Успях да ги скрия между пръстите си. Слава Богу. Въздишка.
Нямам си... мой човек. Знаете го, онзи, на който можеш да се обадиш по всяко време на денонощието, който няма да ти затвори. Онзи, който ще се качи на такси и ще дойда да те види на минутата, ако е належащо. Онзи, който ще разбие вратата на апартамента ти. Нямам си.. с уважение към всички мои много добри, истински приятели, които живеят в други градове. София би могла да бъде ужасна. Тя много често не предлага онова, което предлага един по - малък град - най - добър приятел на две крачки от вратата ти. Мразя това. Мразя, че си нямам мой човек.. наблизо. Мразя, че съм толкова зависима от хората. Мразя се, когато мразя. Нямам си..
За много неща съм виновна. За всички тях направих всичко възможно, за да изкупя вината си. Тази, моята си вина и разочарованието, което съм оставила у някои хора. Но аз не мога да моля и да се извинявам повече.

"Трябва да ми простиш.. трябва да ми простиш.. трябва да ми простиш.. трябва да ми простиш.. трябва да ми простиш.. трябва да ми простиш.. трябва да ми простиш.. трябва да ми простиш.. "

Аз не съм ядосана. Не съм разочарована. Не плача. Не викам. Не чупя. Не съм.. Не..
Аз съм само уморена. От обичта си, наивността си, извиненията си, молбите си.. от въпросите. Искам това да спре. Да затръшвам врати, да затварям прозорци, да спусна дебелите завеси и да сложа катинари, райбери и вериги. Да се затворя в себе си. Ще е самотно, но ще е по мой избор. Няма да съм наивна пред себе си, да обичам, да си се моля. Няма да виждам усмивки, равни бели зъбки, красиви кафяви очи и къдрици. Отказвам. Оказвам да обичам, да се нуждая от нещо, което губя или което никога не съм имала. Отказвам да се свивам в нечии крака и да плача за прошка, за обич, за мъничко щастие.

Има едно нещо наречено гордост.. мачках я, рязах я, набутвах я в малки кутийки, биех я. От нея се спаси само една трошичка, която не смееше да си покаже носленцето на светло, за да не бъде унищожена. Сега на тая трошичка й дойде до гуша. Дойде й до гуша да слуша молби и да пие сълзи. Отказвам. Стига вече. Затварям се в себе си, в малката трошичка гордост. Затварям се там с цветята на малката Ида и цветния чадър на Оле. Може да приютя и някой малък елф, но нямам розов храст. Ако му е удобно да спи в пламата ще е чудесно.

I lost myself to find you there
But you weren't there at all

Имам да отговарям на много въпроси. Коя, защо и къде съм? Въпроси, на които съм отговаряла преди, но сега трябва да отговарям отново.. но както казах на Лиз вчера, сега е много по - трудно. Няма кой да ми помогне в тая моя малка криза на личността. Но до собствената си истина човек трябва да достигне сам. Загубих се и единственото, на което ми остана да се радвам е разноцветния лак на ноктите ми. Първият от година и половина насам.

Суетни създания, разхождащи се наоколо благодарение на двете смешни подпорки наричащи крачета.. красиви бели крачета. Някои са мургави. Малко. Аз обичам едни суетни човечета, които се придвижват благодарение на тия подпорки из някои морски, северозападни улици и такива в съседните квартали. С много уважение към Вас. Вие сте онези, които ме карате да се чувствам не дотам сама и изгубена.