144. You...

Обичан си...

photo by: thisismetoo

Обичам те...
Мълчание...
Не искам да се омъжа за теб... не искам да живея с теб, дори не знам дали искам да се срещаме... Но те обичам... А знам, че и ти ме обичаш...
Казваш това, за да ме разсееш от факта, че туко - що едва не ме убиха, нали...
Знаеш ли, веднъж за малко щях да умра... И си помислих за хората, за които знача нещо, които ще скърбят за мен... които ме обичат... Ти си обичан...
Мълчание...
Тук е моментът, в който по романтичните филми момчето казва на момичето "И аз те обичам"... или нещо не чак толкова ангажиращо като "Ухаеш прекрасно"...
Ухаеш прекрасно...
Усмивка...



А ти обичан ли си?!
Помисли си добре...
Аз знам, че със сигурност си, дори да не го осъзнаваш...

Моят облак няма да се притеснява поне за едно нещо... Обичан е... Мой е и аз го обичам безумно... Знам, че и той ме обича... Ние сме сиамски близнаци... My love grows deeper...

132. Meet me...

Meet me at midnight...
Неочаквано беше...
Но със сигурност си доказахме...
...че понякога хората правят лошо първо впечатление на базата на чужди думи...
...но второто впечатление, онова, което се изгради след като си поговорихме лично... си го бива...

Хората се влият от чуждите приказки... те нерядко вярват на думи казани от някой си, който ги е чул от еди - кой - си, който от своя страна е бил докопал някакъв ненадежден източник. Тя се чудеше, защо на всички им се харесва да са Масови слушатели и след като са чули нещо да го предават още по изкилифирчено на следващите слушатели. Защо никой не отива при извора на цялата история и не черпи истината от там, а предпочита да я чуе смляна и забъркана със сметна и окрасена с цветни шоколадови пръчици, които в по - голямата си част са пълна глупост?! Може би защото измислицата и лъжата са по - интересни и забавни от истината. Защото тя - истината се казва и доказва за няколко минути, докато фантазиите могат да се разтягат с часове... пък на хората им харесва да слушат. А колко измислици се говореха за Нея, за Бога. И Тя ги научаваше толкова изненадващо и всеки път биваше толкова потресена, объркана и огорчена, че някой може да говори такива небивалици... и че някой, който ги е чул е повярвал. Може би след всичкото това време Тя трябваше да е навикнала на хорската глупост, но не би... не беше и всеки път я болеше като слушаше какви мълви се носят сред тълпата. И се ядосваше, и плачеше, и се мъчеше да обясни... и всички се правеха, че я разбират и все пак продължаваха да харесват повече измислиците.
И Той... Той дълго време беше един от тия, които само слушаха, вадеха си изводи били те погрешни или верни и не искаше да има нищо общо с нея. А може би е искал... просто го достраша и така и не се осмели да чуе истината от извора... До онази вечер... когато му се прииска да я опознае извън глупостите, които обществото говореше за нея. И направи малък жест за Нея, който жестоко я обърка... и поласка. И след това последваха няколко дни тишина между тях... Тя мислеше, а може би и Той...
И една вечер... се срещнаха...
И поговориха...
И си обещаха... че отсега нататък ще е така - никакви чужди приказки... само Те...

Meet me at midnight...

Синият ми облак те прегръща, Пит...
Подарявам ти тая приказка, защото си Ти...
И следващата песен, която искам да си пуснеш заради мен, нека бъде Afraid на Nelly Furtado... чуй текста, Пит...

121. Аз съм...

Попълвала съм го в темата на Мъро... само че сега си четох отговорите и повечето от тях... не бяха истина... Затова изчистих и го написах на ново...

photo by: Paperdragonfly

Аз съм... почти добра...

Аз не съм... от хората, които много силно вярват в себе си и във възможностите си... вярвам, но само малко... мъничко... да...
Винаги съм искала да бъда... по уравновесена може би... по - малко емоционална...
Не бих могла да бъда...от хората, които живееят спокоен живот. Няма ли буря, значи нещо не е наред...
Когато мечтая означава, че... съм обнадеждена за нещо и се опитвам да си представя как ще стане в най - положителния му аспект...
Обичам да... пея, много и силно, а не просто да си тананикам тихичко, когато съм самичка вкъщи...
Ненавиждам да... говорят зад гърба ми или да ми се умилкват и мазнят...
Във времето за себе си предпочитам да... потърся някой приятел и да превърна времето от "за себе си" в "за двама ни"...
Загубвам спокойствие, когато... някой се опитва да ми слаги думи в устата или да изопачава такива, които съм изрекла...
Наслаждавам се на... на дългата баня, която си взимам всяка вечер...
Презирам... някой да ми държат тон или крещят...
Обожавам... балони...
Не ми достига... обич... може би.
Гневът е... нещо, което беше много обичайно за мен до едно време... после ми дойдоха много други неща в главицата и сега не избухвам толкова много...
Сълзите са... ежедневна част от живота ми... но с порой от сълзи изкарвам всичко от себе си и после ми е по - добре...
Любовта... боляла повече отколкото си мислех... А аз съм още мъничка, мисля че дори не е започнало да боли... цял живот имам пред себе си и много любов от която да ме наранява... но освен болка, тя трбва да носи и много друго... надявам се поне...
Търся... слънцето дори в облачни и дъждовни дни като днешния...
Открих... че имало и почти перфектни хора...
Откраднах... спокойствието й (на мама, аз си знам)...
Загубих... неща, за които открих, че никога не са били мои... и терзанието, че съм ги загубила стана по - малко... но болката, че не съм успяла да ги спечела... тя вече е друго нещо...
Всяка сутрин... когато отворя очи поглеждам телефона си, натискам зелената слушалка и чувам гласа на най - добрата си приятелка...
Всяка вечер... преди да заспя си мечтая...
Сънищата... ми винаги са препълнени от цветове, звучи, усещания и странности... дори самият ми живот не е толкова интересен, колкото са интересни някои от сънищата ми...
Да се мъча да изслушвам всички и да съм буфер между двама сърдитковци понякога... ме натоварва.
DJ Sakin & Friends - Dragonfly... ме разтоварва.
Вярвам в... приятелите си...
Музиката е... живот...
Животът е... музика... просто следвам горния си ред...
Желая... да си хвана сапунен мехур, да запазя спокойствие и да го задържа в дланите си... а не да се изненадам и да го спукам по невнимание...

"And if you see me walking by
You don’t have to spend your time
Asking me if I’m alright
Do I look smarter?
Do I look stronger?
Does it make you wonder?
Well I am, well I am..."

Облакът ми е... о не не, няма да го попълвам цялото и от негово име... само ще кажа, че той сега си слушка... I'm на Nelly Furtado...

115. Fuck you...

Знаете ли... казват, че най - добрият приятел е онзи, на който искрено можеш да кажеш "Майната ти" поне два пъти в седмицата...

И че можеш да разбереш, че един човек ти е приятел едва след като се скараш с него...

photo by: juliekulie

Не зная дали е така... Но знам едно... че от караниците с приятели, с истинските приятели боли най - много... Боли дори повече от колкото си мислите, че ще Ви заболи...
И ще Ви кажа защо... защото най - добрият приятел е човек, на който си споделил и разказал почти всичко.. показал си му вратичката към тайния си свят... показал си му красивото в себе си, показал си му и лошото... но си му показал и шевовете от дълбоките рани... показал си му къде те боли... Той е видял слабите ти места и ти е помагал да ги заличиш, но всички знаем, че някои рани заздравяват много трудно и е нужно много време, че да се заличи болката... И сега ще ме попитате защо е лошо, че си споделил... защото в някои караници... в някакви огромни изблици на гняв най - добрите приятели удрят точно там, където знаят, че ще боли най - много. Дали несъзнателно или с чистата умисъл, да те наранят... те просто го правят. И ние... им отвърщаме. И не се спираме... удряме се... жестоко, прекалено... и боли твърде много. И после съжаляваме, че сме казали нещо, не ни яд от това, че са ни закачили там където не трябва, а от това, че ние сме причинили болка.
Правилно си е като казваме, че съвършеният приятел те съсипва... че близките те нараняват най - силно и че дори от думите на най - големия ти враг не те боли толкова много, колкото те боли от нещата, които ще ти каже някой, който те обича и който ти обичаш...

I turned my head away
Didn't wanna hear what you said...

Синият ми облак и днес се опитва да бъде цял... да събере всичко онова, което е загубил от себе си и което му e било отнето... чува се Nelly Furtado и What I Wanted...

53. Rollin' on the floor laughin'

Днес ще се смеем... Не, няма само да се усмихваме, ще се смеем от сърце, така както не сме се смяли от много време насам... ще сме смеем толкова силно и толкова дълго, че ще ни заболи корем...
Ако питате какъв е случая, ще кажа, че случай няма...
Трябва ли да има случай и причина, че да е щастлив човек, да е позитивно настроен и да се смее от сърце?
Аз казвам, че не трябва. Човек може да се смее винаги когато поиска, дори да не му е особено смешно. И определен час за смях няма. Няма записвания на дълги листи, смееш се когато ти дойде от вътре. Тихичко, силничко или с цяло гърло. Дори да изглеждаш като идиот...
Смеха не е знак на лудост, както някой твърдеше. Знак на лудост ли е да покажеш на света, че си щастлив? Знак на лудост ли е да видят хората, че душата ти е пълна с положителни емоции, които просто трябва да излязат и да зарадват и останалите? Не, не е... Луди са тези, които казват, че е. Смеха е хубаво нещо, кара всички наоколо да се усмихват, зарежда ги позитивно.
Ето днес например, с някои от дружките седяхме в часа, на едни десетокласници, които правеха контролно по история. От опит знам, че нашата класна дава кофти контролни, което беше и причината почти всички да са омърлушени. Да, обаче ние най - нахално се настанихме в часа и най - нахално ги накарахме да се заусмихват...
Как ли - говорихме си глупости (не простотии, но неща, които не са особено важни от обществена гледна точка)...
Нали два дни не бях ходила научилище, имаше какво да си кажем, на какво да се посмеем както си трябва. Вероятно някои хора малко бяха отплеснали днес, защото постоянно пускаха някой друг лаф.
Общо взето с Танчето решихме да ходим на кънки на лед и много се смяхме на идеята как ще отидем на леда, ще паднем, че се мъчим да станем пет часа, за да паднем отново... Толкова ни беше забавно и смешно, че сме си запушвали устите с ръце, за да не се изхилим прекалено грубо. А всички се въртяха и ни се усмихваха и само повтаряха "Е, какво си шушкате сега там, че е толкова смешно?". Даже госпожата ни погледна и ни се ухили учудено...
Отдавна не съм се смяла така, както се смях днес в почти всички часове. Отдавна не ме е боляла устата от смях. Дори коремът ме заболя по някое време, толкова много ми бе смешно и забавно.
Знам ли... денят си беше нещо, което не съм имала от много време.
Беше от ония... многоцветните, изпълнени с много звуци и веселие...
Или поне така го усетиха моите сетива...
Да, смееш се и забравяш всичко останало. Улових се, че вече не мисля за някои неща, които миналата седмица не успяха да ми излязат от главата, дори когато правех сметките по счетоводство, на контролното. За тях сега мисля само, когато си легна вечер и няма какво друго да правя...
И ми мирише на Коледа вече, може би заради коледното звънче, което съм закачила на телефона си... едно такова мъничко, но звучи точно на... Коледа и празници...

Ей, благодаря за днешния ден... не че знам точно на кой трябва да благодаря, просто благодаря...
Тъ тъ ръъъ...

Nelly Furtado - Somebody To Love