Накрая седим с Вечерницата, с едно парче малинов чийзкейк с бял шоколад и друго от морковената торта, върху тъмно-зелените дивани в Starbucks. Тя, Вечерницата, тук работи и ѝ остават няколко минути преди да застъпи на смяна. Откраднала съм някакъв вестник от съседната маса и чопля кръстословицата. Бива ме, не чак толкова много, че да ги реша до край, ама определено ме бива с кръстословиците. Та чопля я и едновременно с това дипля любовните истории от деня - току-що Вечерницата* ми е споделила нейната - някакъв шотландец, който гонила из НДК, за да му даде кафе, защото онзи ден ги карали да раздават кафе в Двореца на културата. Тя никога не говори много за любовите си, дори за бившите, само ще чуете нещо в стил „Колко е хубав!”, „Влюбена съм!”, „Изглежда еди-как-си!” и някое престорено „Подсмърк!”, от което да си направите сметката колко нещастно и безнадеждно е влюбена. Понякога не мога да не се зачудя дали това момиче реално се е влюбвало някога, защото най- често ръсваше нещо подобно, когато други около нея са отчайващо-обичащи някой който не подозира тяхното съществуване, за да разсее цялата тая нещастна атмосфера. Ето такъв приятел беше тя - все ще си измисли някоя ужасна история, с главно действащо лице себе си, за да ти покаже, че лоши работи се случват и на другите хора. Но в съществуването на шотландеца бях напълно убедена, както и в това, че го е преследвала с чашата кафе, настигнала го, той е бил приказно красив, блгадорил я е и си е тръгнал. Като цяло, много потенциал има в тази история, но не вярвам в някакво развитие, понеже ако търсеше и наистина искаше развитие, Вечерницата щеше да преодолее плахия си, срамежлив характер и щеше да му вземе телефонния номер. Е, разбира се, след като той знае къде работи тя, съществуваше вероятността да я потърси – и тъй като веригата още не се бе разраснала толкова в града и имахме само две кафета и то на разстояние има – няма два километра едно от друго, то нашия шотландец със сигурност щеше да я намери. Вписвам думата „аконит” във вестника и оглеждам вероятната звезда на нашия мъж, който през цялото време си го представям в карирана поличка, макар че съм сигурна, че едва ли би посмял да се разхожда така из центъра на София и където и да било другаде, всъщност. Сложила е зелената престилка и се прави, че работи. Трябва да видите колко добре се преструва, че върши нещо Вечерницата. „Всичко и се отдава”, така ще си кажете и това Ви предположение ще бъде абсолютно правилно. Много добре и се отдава, да се прави, че прави нещо. Особено, че е влюбена и че трябва да я съжалявате. Но не ме разбирайте погрешно, тя го прави от толкова мила, добра и детинска гледна точка, че няма как да не я обичате. Както обясних, тя винаги го прави, за да Ви разсее от реалните Ви нещастни влюбвания. Много е добра и поради тази причина още не съм познала човек, който да я намира за неприятна персона. Е, тя е споделяла, че се намират такива, които не я обичат (и добре че, иначе щях да се притесня. Изключително нездравословно е всички да те обичат.), а от друга страна не са много хората, които тя да не харесва. Но намерили си такъв, който тя не одобрява, най – добре е, за самите Вас да не го одобрявате и да стоите далеч от него – тя винаги има безпогрешен усет за наистина, ама наистина, гнилите ябълки и лоши ядки.
Предполагам, че е много силно казано, но неслучайно в приятелските среди сме я обявили за Перфектния хомо еректус.
__________
*ще ме извините, че винаги използвам цялото ѝ име и дори добавям едно „та” накрая, но не понасям по-голяма част от прякорите, които вървят с това име. Другите пък са много смешни или умаловажаващи тоя прелест.
__________
или един пост, странно посветен на Зори, защото на рождения ден не успях да ѝ обърна по-особено внимание..
Предполагам, че е много силно казано, но неслучайно в приятелските среди сме я обявили за Перфектния хомо еректус.
__________
*ще ме извините, че винаги използвам цялото ѝ име и дори добавям едно „та” накрая, но не понасям по-голяма част от прякорите, които вървят с това име. Другите пък са много смешни или умаловажаващи тоя прелест.
__________
или един пост, странно посветен на Зори, защото на рождения ден не успях да ѝ обърна по-особено внимание..
