248. music

На мен пък ми се пише за музика..

drawing by tiffyv

До преди малко доглеждах 100 greatest songs of the 90s по vh1. Трябва да кажа, че с някои точки не бях съгласна, но това е пресятото мнение от много хора, нормално е аз да не съм съгласна с нещо. Като цяло беше добра класация, чийто край ме накара да преосмисля някои неща за музиката, която слушам и която съм искала да слушам енд стъф. Тука трябва да призная на Зори, че никога не се бях интересувала от това, но сега видях че Кърт Кобейн бил голям красавец, ай! И R.E.M. трябва да бъдат слушани. След като натеглих порядъчно много песни, на повечето от които се бях канила да изтегля от поне 6 месеца насам, пуснах си ги на уинампа и проследих заека до скришното му място под леглото, реших да си погледна last.fm - a. Нямаше как да не забележа, че последните 6 месеца класациите ми са водени само от мъже. П.И.Ф., RHCP, Incubus, Coldplay (мога да изброя още няколко имена (на групи и самостоятелни изпълнители), все мъже ще бъдат). Въобще първата жена, която се появява във списъците (и то някъде надолу-надолу) е Regina Spektor.
Всъщност исках да кажа, че съм много горда с музикалния си вкус в последно време (и с този на Бро).

Освен всичко друго в последните шест месеца написах първите си текстове на песни, че дори ги и записахме (да, много непрофесионално, ама на кой му пука). Важното е, че Вие ги харесахте, колкото и да са непрофесионални, скалъпени и смешни. Важното е, че дори аз и Зу си ги харесваме. Аз пък съм особено горда, duh. ^^

Е, не си оправих китарата, което тотално убива всичките ми шансове скоро да се науча да свиря що-годе прилично, но какво по - хубаво от това всичко да ми е под ръка и ако някой ден реша, че наистина ми се занимава да седна и да го направя.

Не се и научих да пея като хората, ама отново ху керс, като ми идва от вътре, забавно ми е и ми се пее ще си пея. Айде бе.. (не пея толкова зле, надявам се). ^^

И.. май не ми се пише повече в момента. Не че имам какво друго да правя (освен да слушам албума на една 16 - годишна сладурана и да си търся филм за гледане), но май не се сещам какво друго да кажа за музикалните си влечения в последната половин година.

Мхм..

218. ufo's

Ако знаете колко е объркващо да си... свободен отново. Всичко е прекалено странно и различно.
А чувството от това да си освободил духа на една стара любов и да се чувстваш свободен да се влюбиш във всеки човек, който срещаш е малко... ами плашещо.

Окей, малко не съм много на себе си в последните дни. Които са били достатъчно близо напоследък, за да ги уведомя и да ме видят как се държа могат да го потвърдят. Ето например, миналата седмица се носех наоколо като на облаче, не посетих нито една леция, бях станала свърх емоционална и постоянно въздишах. Бях себе си, но не бях на себе си. Ако усещате тънката разлика *а може и да няма и аз да си мисля, че има*. И нищо не ми се струваше на мястото му, и нищо не ми изглеждаше както трябва. Общо взето си бях извънземно паднало на непознато място, опитващо се да се справи с новата ситуация и да се приобщи към местното население, което бе практически невъзможно.
Мисля че беше първоначалния шок от новостите наоколо. От новото лице, новата усмивка, новата тръпка. От къдриците разпилени по вятъра.
Сега съм себе си и по важното Аз съм на себе си. Върнах се в университета и на работа. Не въздишам толкова много, чувството уляга и... е хубаво.
Не е човешко чувство. Прекалено е чисто, красиво, истинско, нереално... за да бъде човешко. Аз просто не го побирам цялото в себе си.

*сигнализира с фенерче на летящите в небето*