168. Young...

Меланхолични спомени за това, което съм искала да бъде... И което никога не е било...
Само те ме карат да плача...
Но има още толкова пред мен... Нали съм просто... не точно дете и не точно възрастен...

Живота е прекрасен... Хубаво е да си просто дете... И аз съм все още... до някъде... Но днес осъзнах, че е хубаво, да си просто... млад... Да правиш вълнички през вятъра, докато се возиш до най - добрата ти приятелка, която върти волана и пее някакво парче на DMX... Малко прозаично, може би обикновено... Но си просто... млад... И се смееш шумно и все още не трябва да си страхотно сериозен, и все още живота не те е раздрусал... Но все пак не си само дете...

We could do anything, we can do anything...
Open your eyes, the world is outside your door...

Има толкова много още да правя... И толкова много още да уча... И искам да порастна... Но не чак толкова бързо...

Поздрави до всички... Пуснете си Травис...