170. Imagine me a Rabbit... (оr a purple monster)...

Imagine me a Rabbit...

Без обяснения и помпозни реклами... Без голи блондинки носещи табели с нашите имена... Простичко линкче към общия ни блог с Мъро.

Enjoy...

169. Wonderful...

"Понякога забравям да си спомням колко прекрасен може да бъде животът...

Така че се опитвам да не забравям вече..."

168. Young...

Меланхолични спомени за това, което съм искала да бъде... И което никога не е било...
Само те ме карат да плача...
Но има още толкова пред мен... Нали съм просто... не точно дете и не точно възрастен...

Живота е прекрасен... Хубаво е да си просто дете... И аз съм все още... до някъде... Но днес осъзнах, че е хубаво, да си просто... млад... Да правиш вълнички през вятъра, докато се возиш до най - добрата ти приятелка, която върти волана и пее някакво парче на DMX... Малко прозаично, може би обикновено... Но си просто... млад... И се смееш шумно и все още не трябва да си страхотно сериозен, и все още живота не те е раздрусал... Но все пак не си само дете...

We could do anything, we can do anything...
Open your eyes, the world is outside your door...

Има толкова много още да правя... И толкова много още да уча... И искам да порастна... Но не чак толкова бързо...

Поздрави до всички... Пуснете си Травис...

167. На Свет...

Защото просто да кажеш истината е по – лесно от това да фантазираш за несъществуващи неща..

- Колкото и да не ти се вярва... – започна с усмивка – преди време се случи така, че една вечер се озовах на терасата на малката си скучна стая. Имаше звезден дъжд... много по – интезивен отколкото би трябвало да бъде. И аз стоях там, вперил очи в къпещото се в светлини небе и си пожелах. Пожелах си да срещна някой различен, някой специален и дори да не вярвам съвсем в чудеса, вярвах в това... и то се сбъдна. – прегърна я.
Няколко минути стоя така, притихнала до гърдите му, слушайки ударите на сърцето му...
- И мислиш, че този човек съм аз? – думите излязоха тихи и невярващи...
- О, не! Не мисля. Аз го знам, сигурен съм, че си ти... Вярвам го.
- Не бих могла да оправдая това очакване... – отдръпна се като опарена от него, но той отново я приласка в обятията си.
- Не изисквам от теб да оправдаваш каквото и да е. Ти вече даде и обича достатъчно, за да знам, че си ти... Дори и сега продължаваш да даваш и обичаш, макар да не го заслужавам...
И сгушена в прегръдката му тя се усмихна едва забележимо, защото това бе всичко, което бе искала. Да е специална, да е различна, да е целия свят... не за всички – само за един... за него...
- Обичам те.
- Не го казвай, Заскрежена. Не заслужавам да ме обичаш. Не искам да ме обичаш. Нямам какво да ти дам...
- Смешно е, знаеш ли... – тя се изкикоти.
- Кое? – погледна я неразбиращо.
- Сам се оценяваш ниско, критикуваш се до край... казваш, че не умееш нищо, че не ме заслужаваш и ме издигаш на пиедестал...
- И това е смешно, така ли? – нацупи се.
- Не! Смешно е това, че аз правя същото. Аз се чувствам недостатъчна за теб по същия начин, по който и ти за мен... И начина, по който ме виждаш е същия, по който аз виждам теб...
- Сега аз те обичам...
- Само сега ли? – усмихна му се широко.
- Винаги съм те обичал...

Никога нямаше да бъдат само приятели. И двамата го знаеха... Но не можеха да имат нещо повече от това, не трябваше да имат повече... Поне не сега. Сега трябваше да са приятели, да се обичат тайно, да обичат други хора, да се ревнуват и да плачат... И някой ден може би... може би...

„На Свет... Може да не си идеален, може да не правиш нещата перфектно, може да допускаш грешки... Но аз искренно ти се възхищавам... На идеите, на чувствата на обичта...

Ти си перфектен и специален... поне в моите очи”.

166. So much...

И много се случи...
И много имам да разкажа...
Но не ми стигат думите да се изразя... за първи път от много време...
Просто не мога... може би, защото все още не мога да осъзная смъртта му...
А може би защото не мога да проумея как не се разплаках...

И понякога се чувствам като малка измамница, която лъже дори самата себе си, докато смята, че е щастлива... а някъде тихичко в живота и се появява пукнати, която някога ще се превърне в нещото, което ще разруши цялата основа...

Все още те обичам...
И ми липсваш...