70. Карлсон, който живее на покрива...

Да, нали си спомняте... човечецът с перката на гърба, който живееш на покрива на една къща, в която живее Дребосъчето със своето семейство - съвсем обикновени хорица...
Карлсон... човечецът, за който не знае никой освен самото Дребосъче...
Знаете ли, Карлсон е точно като всички онези малки нещица, които ни остават като едно на ум за някой човек, когато той направи нещо, което ние приемаме криво - разбрано. Никой не подозира, че ги има, но те все пак са там с перки на малките си гърбове...
Не знам дали трябва да приемам като злопаметност всички онези неща, които запомням за хората около мен.
За тези, които ме познават е ясно, че аз лесно се паля, лесно избухвам, лесно се наранявам, лесно утихвам и лесно прощавам големите грешки на всички познати и приятели. Лесно прощавам когато ме обидят и наранят... Лесно забравям, че се сърдя на някой и още по - лесно го приемам обратно като много близък човек. Много лесно се доверявам и обичам отново...
Тогава защо в главата ми остават по едно - две малки Карлсончета, които да бръмчат с перките си и да ми напомнят, че някога този човек е направил нещо лошо относно мен... малки Карлсочнета, които носят червени светлинки и повтарят "Внимавай, Дребосъче"...
Та това може ли да се нарече истинска прошка? И въобще прощавам ли наистина или само си мисля, че го правя... и колко съм злопаметна?! Доколко позволявам на мислите си наистина да простят на някой за нещото, което е объркал...
Вие имате ли си малки Карлсончета, за които само Вие в ролята на Дребосъчето знаете?!
Отбелязвате ли си някъде някоя черна точка на приятелите си, когато сбъркат и до колко им прощавате?! По вероятно е да си имате... Май почти всеки човек има, освен онези, които безкористно прощават и забравят всяка грешка.
Виновна ли съм, че не забравям таквиа неща?!
Виновна ли съм, че с малките черни точки се опитвам да се пазя от повторна грешка?!
Виновна ли съм, че очевидно не мога да простя съвсем чистосърдечно?!
А Вие виновни ли сте...

69. Коледни чорапи...

Засилила съм му се на този пост от близките два дни, но все не оставаше време въобще да напиша какъвто и да е пост...
Та колкото и да се опитвам да се стърпявам да не пиша за идващите празници тоновете реклами с коледно настроение просто лекичко ме притискат да го правя...
Ако знаете колко ми е детинско... и едно такова весело... и постоянно слушам коледни песнички... си танцувам...
Направо не мога опиша коледното настроение, което ме е обзело, дори извадих плика с украсата и тия дни ще обновя изгледа в апартамента... време е да светна лампичките (които между впрочем не съм сваляла от стените от миналата Коледа, но през лятото не светят така вълшебно, както светят през зимата... знаете ли ей сега ще си ги включа...).
Да, празниците идват...
И ох, не мисля да говоря повече, защото много се повтарям на тази тема... снега и коледното тадуф... говоря за магията на празника...
Просто исках да отбележа, че в близките дни само си пея и се радвам... и... обичам Коледите...
А и идва новата година... кой знае какво ново ще изскочи иззад ъгъла, обуто в коледни чорапи... ^^
Само ще ви поздравя с една песничка...

Mariah Carey - All I Want For Chirstmas Is You

I don't want a lot for Christmas
There is just one thing I need
I don't care about the presents
Underneath the Christmas tree
I just want you for my own
More than you could ever know
Make my wish come true
All I want for Christmas
Is you...

I don't want a lot for Christmas
There is just one thing I need
I don't care about the presents
Underneath the Christmas tree
I don't need to hang my stocking
There upon the fireplace
Santa Claus won't make me happy
With a toy on Christmas day
I just want you for my own
More than you could ever know
Make my wish come true
All I want for Christmas
Is you...
You baby

I won't ask for much this Christmas
I won't even wish for snow
I'm just gonna keep on waiting
Underneath the mistletoe
I won't make a list and send it
To the North Pole for Saint Nick
I won't even stay awake to
Hear those magic reindeer click
'Cause I just want you here tonight
Holding on to me so tight
What more can I do
Baby all I want for Christmas
Is you...
You...

All the lights are shining
So brightly everywhere
And the sound of children's
Laughter fills the air
And everyone is singing
I hear those sleigh bells ringing
Santa won't you bring me the one I really need
Won't you please bring my baby to me...

Oh I don't want a lot for Christmas
This is all I'm asking for
I just wanna see my baby
Standing right outside my door
Oh I just want you for my own
More that you could ever know
Make my wish come true
Baby all I want for Christmas
Is you..
All I want for Christmas is you baby

68. Китайски флейти...

Понякога замисляли ли сте се колко много нежност може да се открие едва ли не във всяко нещо?! Разбира се всичко зависи от възприятията на отделния човек, но... колко често докосвате нещата така, само с връхчетата на пръстите си и ги усещате истински... и нежно? Колко често си отделяте време да погалите нещо, вместо просто да го стиснете и преместите някъде, за да не Ви пречи?!
Днес сме свикнали да усещаме нежност само в някои крепки прегръдки, в пухкавите възглавници и плюшки и такива разни неща, които са меки и доволно бухнали. Забравили сме за нежността от допира с листата на цветята, с набраздената кора на някое старо дърво и разплискването на топла вода, когато се къпем под душа. Забравили сме какво е да усетим нежност дори в острите и твърди, грапави повърности... Опитайте се да ги пипате само с върховете на пръстите... съвсем леко и бавно, наистина бавно, за да си дадете време, тогава нещата се усещат някак по - истински, по - силно... такива каквито в действително са.
Колко често пипате нещо замислейки се за истинския допир, който осъществявате с него... не всеки ден, нали?!
И нежност има не само в допира с нещо... О не... Нежност има в почти всичко, което ни заобикаля... в музиката, която слушаме всеки ден... и не говоря за онази написаната музика, за конкретни песни или нещо такова... А за вятъра вечер, който кара дърветата да шумолят, за барабаненето на капките дъжд по прозорците, за щурците през лятото, за стенанията, които издават старите къщи и както ми напомни Зу за хрупкането на снега под обувките... всички звуци понякога може да са зловещи, глухи, самотни... зависи как ги чуват ушите Ви.
Да не забравяме и миризмите и гледките... всичко, което могат да обхванат сетивата ни.

И думата, която описва всичко по - горе не е само нежност... но и красота... истинска красота...
Понякога, дори много често сме толкова улисани в объркания си живот, в бързината с която се нижат събитията и с работата, която трябва да вършим, че не обръщаме внимание на почти нищо освен основното, което правим...
А колко по - хубаво би било да си отделем няколко минути в истинско докосване на нещата, в истинско слушане на случващото се...
Аз понякога обичам да го правя, колкото и странна да изглеждам в очите на хората около мен... понякога взимам някое листо и го галя, понякога се опитвам да извлека всяко чувство, което мога да усетя докосвайки нещо и понякога успявам. Понякога е толкова лесно и става без да се мъчиш... всъщност винаги е лесно... обичам и да ходя боса през тревата или да се излегна в нея, да усетя миризмата й и да си играя със стръкчетата трева... Усащенето от това да я галиш е коренно различно от това да си я увиеш около пръста и да я откъснеш...
Опитайте се да чувствате... не е никак трудно... но понякога изисква време да се откъснеш от ставащото и да се отдадеш само на усещанията си...

А защо написах "китайски флейти"...
Защото Мъро ми подхвърли една песен, в която те бяха най - красивото и същественото нещо... най - нежното, най - невероятното...

67. В шляпащо настроение...

Да... за дъждовния ден, облачното небе и шляпането в локвите ще Ви говоря днес... Както се казва "Няма нищо по - хубаво от лошото време!".
Събудих се около обед, за да видя, че навън така хубавко си вали, че просто едва ли има накъде повече... и всъщност валя през целия ден, така спокойно и монотонно, просто приятно...
Излязох без чадър... и то с пълното и ясно съзнание, че не искам чадър... и колкото и да ходихме навън аз нито веднъж не се скрих при някой... Нямах нужда... беше приятно мокро и забавно...
Успях и да пошляпам в няколко малки локви, защото не ми се изпречиха по - големи...
Джвак, джвак... или шляп, шляп...
Обувките ми шляпат...
Това ми напомня на Пипилота... имаше една глава в книгата, където беше наджапала в някакви локви и пееше някаква смешна песеен в стил "Обувките ми шляпат, шляп, шляп, шляп..."
Пък небето бе толкова бяло... отрупано с облаци като памук... всъщност изглеждаше точно като... от ванилия... меко и бяло... просто красиво и плачеше... В унисон с любимата ми фраза -"Ах, как обичам небето дълго да плаче..."
Знаете ли, дано и утре е така... макар че твърде хубаво не е нахубаво и сигурно няма да го усетя така както го усетих днес... и дори ще взема големият червен чаdър, който днес остана да виси самотен на закачалката. Да, може би и той се нуждае от малко от разходка.. може би и той иска капките да го погалят както аз исках днес...
Може би... знам ли какво иска, той винаги сърдито ми мълчи... странен е и много тих... Един такъв строг... да, може би му трябва малко дъжд...
Знаете ли колко е красив, когато го напръскат капките... все едно се усмихва...

Намерих си и ключ... не знам от къде е, на кого е... просто самотен захвърлен ключ, но си го взех... Ако на чъдърите мястото им под дъжда, то на ключовете не е там... Те трябва да стоят на някоя връзка със своите събратчета или на топло в нечий джоб...
Този сега е в моя...
Не за друго... просто изглеждаше изгубен...

66. Облечи се дебело...

Вие знате ли, че след 10 дни ще е декември...

След още 25 ще е Коледа...
И 6 дни след това ще е Нова година...

Звучи ми някак страшничко... вече идват тия толкова дълго чакани празници, а пък то все едно вчера гледах фойерверките за заминаванащата си 2005 и идващата 2006...
Както Таня днес каза: "Поглеждаш назад и не си спомняш кога си се омъжила, че даже имаш и две деца!"...
Което бе образно казано на това как бързо се ниже времето (да, знам, че всички заради това мрънкате напоследък)...
Аз пък обичам декември... има дяволски много празници, рождени дни на мама и дядо, аз имам и имен ден... И разбира се много вкусни неща за ядене, които не ти се струват толкова хубави, ако не е Коледа...
Ох, рано е още, ама на мен тая Коледа ми е в главата от началото на октомври месец, така че ще ме прощавате, че я споменавам цял месец преди да е дошла...

Знаете ли, това, което всъщност чакам с нетърпение не е самата коледа или празничното чувство, което в последните години някак отслабва... Аз си чакам снега. Нищо че вече валя веднъж, колкото да отбие номера за първи сняг. Аз си чакам онзи големият бял сняг, който ще пада на огромни пухкави парцали и ще покрие всичко грозно и сиво по улиците. И чакам да усетя Онова чувство... Нали се сещате, да излезеш рано сутрин и да усетиш свежестта на всичко наоколо. Студено е, но онзи приятен и свеж начин, който вдъхват чистите неща. Разбира се това чувство се усеща само в първите дни след падналия сняг, защото после става наистина студено, но пък си заслужава като се замислиш за масовия бой със снежни топки...
И какво като вече съм голяма за такива работи...
Апропо... това хич не ми пречи да се вдетиня и да правя снежни ангели като миналата зима...
Пък и аз обичам да стоя на терасата и да дърпам клоните на липата до прозорците, когато минават хорица отдолу, едва държащите се на краката си по леда... Всъщност е мааалко гадничко, но ми е любим момент, който ако не се получи както трябва все едно не е било зима...
И обичам дълго да се разхождам навън, да минавам под дърветата и пак да дърпм клоните обаче върху себе си...
И да ме посипят малките бели чудеса, които ме заслепяват, блеснали под мекото зимно слънце...