лютиш ми

в събота чушкопека бумти

фрачим чушлета камаСутрешно

казваш, обичаш ей тъй, като бонбони да ги хрупаш

досущ както гризеш ключицата ми нощем

после ги заливаме с оцет и олио, мерудии

вечерта ядем и се целуваме

пари ми под лъжичката

от цялата тая любов

теб

знам, че ти е трудно

да ме чуеш

но през сълзи

ти казвам

да ми

вярваш

виж ме

прочети го

по ръцете ми

по устните ми

във очите ми

крещя го

кънти във мене

твоето име

тече по вените ми

настръхва ме

разтреперва ме

обладава ме

без въжета

с устни и очи

ме оковаваш

от всички

аз

теб искам

теб мечтая

теб сънувам

теб пиша

теб дишам

теб сърцебия

теб обичам

теб

не съседа

от втория етаж

не президента

не онзи със китарата

Т

Е

Б

Аз като се влюбя е завинаги...

аз като се влюбя е завинаги

не казвам, че си единствен

просто вечен

преди теб имаше и други

след теб навярно нови

лудости ще ме преследват

такава съм

обречена

преследваща небивалици все

противоречива

вятърничава

и трябва да крещиш, за да те чуя

обаче именно такава

безрасъдно те обичам

до последен

сърце-ТУП

рапсодия.

рисувам

русалчени

романси –

развял

риза

разкошен

рошав

разбойник

ръси

рози.

рикоширам

реквиема – 

рано

раздрана

ревниво

ръждиво

ридая.

рогозката – 

росна.

ръцете

раздират

роклята.

раждам

разковничето –

революционери,

револверени

романтици

ромолят

рими – 

рапсодия.

...

човек ще си помисли

след толкова

мъже, любови

би следвало

да зная

да съм се научила

как правилно

да се обича

кротко, всеотдайно

без голяма драма

и без други хора

само аз и той

ние, двама

и после

ти се появяваш

и пак превръщам се

във неспокосана и малка

егоистично те обичам

въпреки че зная

колко ще се нараним

накрая

защото ние с теб

трън сме

във очите на съдбата

какъв ти трън

греда

и с нас ще падне цяло кралство

ще умре и краля

ти, Тристан и Парис

аз, Елена и Изолда

а боговете

със закъснение разбрали

че това не е

невинната забава

на която се надяват

безмълвно, безучастно

ще ни наблюдават

ние, простосмъртните

как хвърляме се от върха

като не можах

от теб да се откажа

още на Олимп в подножието

не, нямах избор

не се сърди

не можех да те пусна

да се строша на хиляда и едно

тогава

сега, не ще умра за слава

нито ще ми каже

някой, някога

‘герой си’

от любов ще ни погубя

ала мой си