288. Kings of Convenience

Не мисля, че скоро съм се чувствала толкова.. успокоена(?!), докато слушам нещо. А тези двамата са.. разкош. И то във всичките си песни, а колко усмивки предизвиква клипът на I'd Rather Dance With You..
Благодарности на Игнасио от далечно Чили, който ми подхвърли името и линк за клип.

А аз си лягам, защото... ами... защото!

287. Ммм... ЧРД?

фото: не знам, ама е велико!

Искам да има тогава подзаглавие:
"Най-оригиналното пожелание за рожден ден"

С "Честит рожден ден, Косе!" добре ли е да започна? И ако аз започвам, то ти ще свършваш! Ха!! С две удивителни. Та, Косе.. честит рожден ден! Ммм... забравих.. по - скоро, не знам как да започна.. Иво?!
*Иво пише нещо много дълго*

Абстрахирайки се напълно от думата "свършване" *виждаш ли колко много те харесвам, Косе, като не правя тъпи шеги с това, къде, с кого и как си свършил":

Косе, Косе, Косе, Косе! Не... *мълчание, следвано от сериозен глас* Съчинителю! Велики севлиевчанино! Загубеният из гората!

Хрис?

Добре, очевидно все пак аз ще трябва да започна. Косе.. (сериозно) пожелаваме ти..

Много пътешествия, в които те придружават улични песове, дъждовни капки, големи локви, подгизнали дъждобрани и ботуши пълни с вода, Мирита, усмивки в оргазъм, подскоци, охлюви с шарени черупки, влакове със задушни купета и червени килими и безброй и един билета.
Иво?!

А ние пък ти пожелаваме да си вечен спътник на музата Скръц *позната в пошлите среди на дългокоси поети и писатели като феята на перото*; много драсканици и хартиени самолетчета. Дано не си намериш карта на Севлиево, за да можеш да се загубиш истински и да изживееш най-мечтаното приключение!

И искам с теб по Росица и Негойчовицаааа... Мух.

Хм, сега пък аз какво да пожелая? Започваме да се изчерпваме. А Те му пожелават и да продължава да се плези по снимките, да излъчва все така ентусиазъм и да заразява с позитивизъм всички наоколо. Най - вече Хрис, която се разписка като видя снимката с големия розов език и жълта тениска.

Но Иво държи да отбележи, че е по-голям фен на тези аватарни снимки, след като има ЦЯЛА ПАПКА с тях.


Хрис е в потрес и иска всичките снимки на Косето и му е малко сърдита, задето не и пише по - често и не и праща снимки, но тя му праща една целувка по бузката и много му се радва(Ти пък не можеш да му пратиш целувка дори по бузката, защото това ще постави под въпрос твоята сексуалност! Ха!! С две удивителни.).

КОСЕЕЕЕЕЕЕ, наведи се *че май ми стана висок веч'*, да ти мацна една сочна по бузата. И да кажа, че моята сексуалност си е наред, моля-моля *ти за какво мислиш, Хрис, че ще са разходките по протежението на романтични реки о0*.

Ще свършваме ли вече? И ти свършваш, така се разбрахме!

Аз да свърша с Косето, Косето да свърши или пък да свърша сам *така де, и с теб можем да свършим*???!!

Свършва.

Свършва втори път.

Свършва многократно.

Свършва над снимката на..
Отплеснахме се!

Айде стига свършвахме вече!

286. ghosts

photo by gwarf

Пет дена преди единствената нощ, в която (според Пратчет) всички магьосници и вещици си остават по домовете, е перфектно време човек да започне да се филмира и да си мисли за паранормални работи. Да, ама не. Трябваше да се сетя, че на тоя ден нищо (дори и това да се филмирам) няма да му е наред още щом отидох на работа и заварих част от щанда си потрошена. Трябваше да се досетя и когато 40 минути по - късно осъзнах, че съм отишла час по - рано на работа, защото не гледам новини и никой не ме подсети, че часовниците се връщат с час назад. Но аз отказвах. Дори, когато си разлях сока за трети път, а дори аз не съм чак толкова вързана в ръцете. Не се досетих и когато поставих рекордно висок оборот за последните си работни дни. Не, нищо на деня не му беше наред. И аз трябваше да се досетя. Ама не. Накрая на работния ден (по - точно два часа преди края му) седнахме с колегите в кафето и се отдадохме на истории с духове, убийства, вампири и всички други подобни красоти. В душичката ми започва да се промъква малкото пламъче адреналин, че ще трябва да се прибирам сама, по тъмно, през пущинака и баира и ще трябва да се преборя с ужасния тъмен вход и засядащия асансьор, армии от зли духове и демони, един - два полтъргайства и глутница върколаци. Какво казах.. да, ама не. Пренебрегнах молбата на мамс да се прибера с такси (защото видите ли, тя ми се обади, че е студено, че е неделя и има малко градски транспорт и да не се прибирам пеша (защото направих грешката да и кажа, че се прибирам пеша)) и след като изкарах две спирки с автобуса се заех с баира си. Да, ама точно днес някакви хора решили да се прибират по МОЯ маршрут. Нетипично за неделя по пътищата имаше хиляда и триста коли, всичките милярд и една лампи светеха, а всички хлапетии и не чак такива хлапетии от квартала бяха излезли да се разхождат. Човек да не се надява, че някой ще изскочи от някъде да го убие. Мамка му! Дори чудовищата-кучета на пичовете дето ги развеждат нощно време не изглеждаха страшни. Почти пред нас се изправих с един бездомен помияр, надявайки се поне той да е болен от бяс и да ми се нахвърли, ама добродушното огромно куче ме погледна и седна на средата на улицата да си чеше лявото ухо. Тъкмо пристигам пред входа, молейки се, че поне той ще ми качи адреналина (винаги го прави), а те ТОЧНО днес решили да поправят лампата отпред и всичко светеше. Качих се в малкия, често засядащ асансьор, решила, че трябва да се озова притисната между етажите с духове канещи се да влязат през тавана му, ама нъц. Човек да реши да се психясва и всичко да работи против него.
Дори моето въображение отказва да работи в квартал светъл като ден, пълен със весели хора и движещи се коли.

Гррр..

285. rebelion

photo by ineedchemicalx

Не знам какъв по - голям бойкот мога да вдигна на дюнерджийницата от това да ям тостове от заведението, чиято врата е залепена за тяхната. Кхъ. Извинявам се, ама това вече е прекалено. Две усмивки, разговорчета, овъртания и после никакъв го няма. А и дебеличкият френски чичко от бургерите има хубав помощник. Освен това умирам да го слушам как говори на френски по телефона си, шегува се с въпросния си хубав помощник и ми пълни ръцете с вкусни хапки, за които не ме кара да плащам. А и винаги има повече луканка и домати в сандвича ми. Айм а лъки гърл, което очевидно го обожават всякаквите хорица дето имат заведения за бързо хранене. Да не говорим, че от пицарията ме гледат с умиление, защото винаги им плащам с шепа дребни монети, пък те имат нужда от тях, за да връщат на останалите. Или в мен има нещо, което се харесва на продавачите, или.. Та основното беше, че бойкотирам дюнерджийницата. Кхъ.

Толкова безсънни вечери прекарвам в планове за апартамента си. За бъдещия ремонт, който може да бъде започнат както след месец, така и след 10 години. И днес изнесох тия планове на чертежи. Разхождах се у нас с ролетка, мерих стените, мерих какво ли не и чертах в умалени мащаби къде ще стоят леглата, къде плъзгащата врата, гардероба, хладилника, естествено оплесках едно две неща, ама да не ставаме дребнави. Като се почне ремонта не ми трябват чертежи, само няколко човека, които да командоря и пари за новото обзавеждане, но засега имам само празните си чертежи. Колко безсънни вечери прекарах в планове за тоя апартамент. И ще си купя пиано. Хич не ме интересува, че не мога да свиря. Ще се науча, ако реша. Дори да е само една песничка. Някое старо, принадлежало на някоя баба или дядо, чиито внуци не се интересуват от музика и се чудят къде да го изхвърлят или как да го натикат на тавана или са го оставили в хола си, да стои винаги затворено и да го ползват, за да имат къде да си редят цветята да си оставят пепелника.

Ставам все по - добра в готвенето, особено на спагети. Господи, наядох се като прасе. Колкото повече готвя, толкова повече се свързвам с кухнята си, обаче това не влияе по най - добрия начин на моята и без туй пухкава талия. Обаче толкова ми харесва. Особено сега, когато всяка маджа излиза все по - вкусна и най - малкото става за ядене. Като бях по - малка искрено ме забавляваше и тъй нататък, но нещата дето излизаха не ставаха много много за храносмилане. И мисля, че съм се побъркала по рибните деликатеси в последната седмица. Онзи ден като бях на работа, открих къде продават всякакви рибни измишльотини, приготвени толкова апетитно.. направо да си оближеш пръстите. И си направих цяло пиршество със сьомга и панирани калмари, а спагетите ми днес са с рулца от раци.

Пътуването до Ел Пел за утре се отменя, защото нашите имат път към София и ще идват да ни видят. А аз така исках да си ида до къщата и да се заровя в кашоните дрехи и книги на тавана. Ще го оставя за другите два почивни дни преди заминавато за Монтана и Хелоуин. Измислих си два нови костюма за случая и мисля, че единият надделява и утре вероятно цял ден ще се преобличам, за да избера кое се приближава най - близко до истината.

И да бойкотирате нещо.
Au revoir!

284. snow

photo by gnakk

Намерих си нови цигари. Хубави. Американски. С име, което ми напомня за Франция. Една цигара върви безкрайно дълго. И знам за поне двама души (трима), които няма да одобрят това. И не мога да кажа, че не ми пука, защото ми. Но ги харесвам тези Vogue.
Харесвам и Kate Havnevik, която ми озвуча вечерта.
И "Маскарад", особено на частта, в която Грибо открил, че когато го спипат натясно, освен трите котешки - бягай, бий се или се насери (може и трите едновременно) можел да се превръща и в човек. 10 минути не спрях да се смея, а 6 часа по - късно, когато се успокоих и исках да го прочета на колегите (които цял ден ме бъзикаха, че си чета и се смея непрекъснато) още не бях стигнала до култовата дума "насери" и бях избухнала в смях, свлекла се под масата.
И как нещата се развиха с Лиз.

283. that girl

photo by missheroin

Топла вечер и празни улици в късните часове, една странна луна, толкова е тихо, че чуваш как листата докосват земята. Малко е зловещо, а всички пичове от околията са решили да изведат огромните си кучета a.k.a. чудовищата в тоя час. Някак напомня за Баскервил. Така изглежда София, в края на уикенда. Но не ти пука, задето неделята завършва, при положение, че понеделник и вторник са почивните ти дни и ще спиш като коте пред камината до обяд. Докато Бро-то се прибере от училище и не те събуди с шумоленето си. Но поради тая причина ще можеш да гледаш филми поне до три часа, докато окончателно не можеш да си държиш очите отворени. А като се окажеш буден по обед, ще изхвърчиш да носиш китарата на ремонт. Време и е вече, твърде много го протака, но виждаш, че вече не може така. Не може, защото всяка вечер, като се прибереш подръпваш струните и се запалваш. А дори и да не свириш след като я поправиш... поне ще е цяла, защото това красиво синьо парче дърво го заслужава.

Странно е. Как умът подтиска някои неприятни неща. Ето, днес се събудих леко мрънкаща, заради ужасното си работно време, но мрънкането го удави топлата баня. Мъррр. Главата ми беше празна, за нищо не мислех, дори за съня си и поради тая причина го забравих в по - голямата му част. Просто.. всичко беше чисто, макар че холът бе крайно разхвърлян. Чисто.. в главата ми. И изведнъж всичко от вчерашния ден ми изплува. Един час след като се бях събудила и извършила един тон неща паметта ми се възвърна и неприятният разговор от вчера изскочи в шоколадовата ми главица. Ъх. Е, признавам.. беше наистина ужасен разговор, от повече от година никой не ме е карал да говоря толкова грозно (макар и чак накрая), съжалявах след това, че се поддадох на тая плитка провокация, но мисля, че от цялата ситуация излязох най - полЪскана. Малко прекалено звучи, но след като цял ден мислих по - въпроса стигнах до извода, че всичко това ме ласкае много повече, отколкото ме обижда. Всъщност направо ми гали самочувствието. Кхъ.

Обичам да стискам в шепа къдравата му коса, когато го прегръщам.

И тъй. И днес си имах рожденик, който чух късно вечерта, защото кучето се прибираше от Виена днес. Мисля, че на Добри му харесва да е на 20 и.. 5 вече. Той е.. зрял, чудесен, със заразителна усмивка.
Звънят ми разни непознати телефони. Оглеждат ми краката, в които започвам да се влюбвам. Постоянно хвалят труда на Софи, намиращ се върху главата ми. Да.. всичко направо ми гали самочувствието.
Мисля си, че вече не ми минават тъжни мисли. По - скоро ядосани, но по - добре ядосана, отколкото разочарована и депресирана. Последния път, когато реших, че съм ужасен човек, че трябва да се променя, за да съм по - добра към приятелите си (което се случи съвсем наскоро), се оказа, че просто съм подложила себе си на тая глупост за едното нищо. Този път няма да го направя. Мамка му.. аз съм права. И в предишния случай бях права, а сега съм още по - права. А дали ще порасна си е моя работа. Хора като мен се оправят по друг начин с живота и приятелите си и това не ни прави лоши, просто различни.

282. socks

drawing by ariokh

Ух, настинките са нещо ужасно и хич не ти става по - добре, когато майка ти ти каже по телефона "О, то има вирус, спокойно". ^^ По - спокойна едва ли мога да бъда (всъщност съм спокойна и хич не ми пука, ако ще толкова да се разболея, че да не мога да си издухам носа.. всички се разболяват).
Пък иначе се чувствам несигурна.. малка. Искам да разбера някои неща, за което трябва да задам определени въпроси, но не знам дали си струва да мътя отдавна утаени неща.
Карай да върви.. или поне да се търкаля.
И реших, че вече си затварям уста за почти всичко, относно почти всички, пред почти всички.. то пък глупостите край нямат. Не стига, че наистина се поправих, ами то се продължава да ми се бутат лъжици в паничката. Усмивка.

Честит рожден ден, Злати!

281. hair

photo by milkyapparel

Фризьорският салон на Софи е в блока на ъгъла на Виктор Григорович и Даскал Манол. Нейде между Медицинска акедемия и Пирогов. Боядисан е целия в жълто и оранжево и е претъпкан със списания.. и хора. Мъже, жени и дечурлига. Кеф. Софи тъкмо се е прибрала от екскурзия до Франция, каза че в Париж не е ходила, но е пила много вино с миризливо и мухлясало сирене в по - малките, пълни с павирани улички, градчета. Има момчешки къса прическа, която й отива убийствено много и работи с ножиците толкова уверено и бързо, та се оказваш боядисан и подстриган за толкова кратко време, че се чудиш къде да загубиш тоя бонус половин час, който не си очаквал да получиш. Софи има поне една четвърт еврейска кръв във вените си, една четвърт българска, а другите две не зная. Още не ми е казала. Клиентите й винаги разговарят много с нея.. тя те кара да бъбриш повече отколкото си възнемарявал. А и самата Софи бърбори не по - малко. Обича шокалад и бира в кутийки и сравнително често може да бъде забелязана на някой по - хард концерт. В салона звучи Z-rock. Телефона й звъни през десет минути, някой все я търси, а тя говори на невидимия човек отсреща и продължава да реже с ножиците. Постоянно ще те закачи за нещо. Я за дрехите, я за грима, я за нещо, което си казал. Не в лошия смисъл, тя се шегува постоянно. От салона винаги излизаш самовлюбен, защото си харесал това, което тя е сътворила с тебе само за 40 минути, понякога и за по - малко. Най - често хич не приличаш на старото себе си, но определено обичаш новото такова. Софи е вълшебница.. от истинските такива. И винаги се усмихва, дори докато ти се оплаква, че след 10 дни отпуска и се налага да работи всеки ден от сутрин до вечер и верните и клиенти са и наблъскали програмата за близките три седмици. Едва дочакваш до следващия път, когато ще си правиш джиджибиджи с косата. Поне аз едва дочаквам.

280. orange tree

drawing by cattish

Да напише "отдавник" и да съсипе лак (Rad Red-a, който споменах вчера), струващ 3 и 50 за 24 часа е по силите само на.. моа. "Отдавник" се е появила като дума покрай "отчаяние" предполагам, но къде успях да се олющя ноктите до един нямам ни най - малка идея.

С всеки изминал ден колегите ми се струват все по - странни птици Като изключим готик мадамата (а аз да подчертая открито започнах да ненавиждам готик стила) от бижутерския и момчетата от компютърния, всички започват да ми се струват все по - прозрачни и изтъркани 20 и... (няколко си там) годишни, чакащи щастието да им се изтърколи в краката. И понеже всички са толкова сигурни, че това ще се случи точно на тях просто си четат вестниците по цял ден, правят се че продават туй - онуй и просто убиват времето до деня, в който всичко хубаво ще им се стовари на главата. Не се впрягат да направят нищо съществено или поне интересно за себе си или поне за останалите. Странни уж живеещи пилета Ви казвам. Не виждам нищо в очите им, честно. Все едно... празни дупчици.

Днес докато се прибирах към дома ме придружаваха Damien Rice и една доста пълничка облещена луна, очертаваща в светли тонове облаците около себе си. Вървя си аз по баирчето, колите фучат край мен. Няма спирки, нито отбивки, само един тъничък, тъничък тротоар за такива идиоти като мен, които са решили да вземат тоя невъзможен баир пеш. Тогава изведнъж установявам, че един автобус спира почти до мен, опрял гуми във въпросния мъничък тротоар и вратата, намираща се най - близко до моа се отваря. В страничното огледало виждам добричкият старец, каращ автобуса да ми маха да се кача, за да не слизам пеша през нощта по баира, разбирате ли? Понякога неочакваната доброта и разбиране, които можеш да срещнеш на пътя те шашкат от всякъде. Аз поне се шашнах. Винаги ще се шашкам.

Двата тайни плана (не питайте кога станаха два, станаха и толкова) вървят прелестно. Особено единия, другия тепърва утре започвам да го задействам. Аз съм блестяща, въпреки наличието на разбитото сърце. Всъщност започвам да се съмнявам, че въобще е било разбивано, просто натъртвано. И май установявам, че се чувствам добре, не скърбяща, не уморена, не депресирана, просто добре.

Дайте ми сега портокалов сок, омръзна ми от лимонада.

279. embryo

photo by andrea-h

Ще видим какво ще излезе от големия ми план за промяна. Не искам да хвърлям много надежди в него, ама.. тъй де, ще е хубаво, ако станат нещата, така както съм ги намислила.. т.е. както съм ги измечтала. Аз ще се постарая.

С лак Rad Red на ноктите се отправих към дюнерджийницата, която открито отбягвах последните дни преди да замина за Монтана. Която бях решила да отбягвам и днес, но мисля, че все пак се насочих натам просто, за да... разсея всякакви останали съмнения, че искам да хвърлям капризи и чувства и там. Него го нямаше, а моя Rad Red, специално купен за случая, сега лъщи на ноктите ми и си отива с червените буквички на клавиатурата. Повече няма да ида. Решението беше взето още в петък, може би не е хубаво да решавам нещата така, но видите ли, това го реших. Не искам да се надявам да се влюбя в някого нов. Той си е чиста сламка за отчаян удавник. Знам, че някои хора така откриват истинската си любов и знам, че не е хубаво да решавам нещата така, но видите ли, това го реших.

Изтрих половината си песни. Всъщност не ги изтрих. Направо скъсах страниците, намачках ги и ги пратих в кофата. Оставих само 5 - те, които знам, че си заслужават (колкото и смело да звучи това). Оставих си и една вратичка в мозъка откъде да нахлуят новите редове. Това също е част от плана, част, над която нямам толкова голям контрол, колкото над другите.

Тази седмица забравих да си полея цветята. Странно е, но те продължават да изглеждат свежи и съвсем живи, тъй че реших да ги оставя на мира до края на тази. Както реших да оставя на мира и други същества.. хора. Малко да им залипсвам иначе казано. А и за да имам време да вкарам плана си в действие, защото време наистина ми е нужно и то такова, в което ще съм си сама.. ако не съвсем сама, то поне достатъчно отдалечена, за да се съсредоточа. Развитие на тихо и спокойно.

С прегръдки изпратени от Дес..

278. icky thump

photo by sexties

Ускореният влак от Враца за София е разкош. Има някакво силно очарованието в това да пътуваш точно с него в хубав слънчев есенен ден като днешния. Големи червени седалки, само по шест души в купе, червени (макар и доста прашни) килимчета по пода, светло дърво. А през сравнително чистите прозорци се гонят цветове. Напича приятно и след като изпразниш плика монтански фурнети заспиваш.. пристигаш неусетно бързо. И имаш цял следобед на разположение.
Сутринта беше хубава. Събудих се (макар и сама) доста рано, имах време да зачистя поверения от Тити апартамент след вчерашното МАЛКО (подчертавам го, заради стопанката, за да не реши, че съм въртяла лудия купон в нейно отсъствие) запиване. Събирам си багажа и изхвърчам. У Вальо.. той се прави, че учи по биология, а аз се докосвам до компютър за първи път от три дена. После го изпитвам, за да установя, че що-годе е запомнил нещата, но и двамата знаем, че ако го изпитат ще го сгафи.. яко. А после гледаме Eurotrip. Или поне части от него, защото нямаме много време, нали.. влака. Тъ тъ ръъ. Маха ми от перона.
Вчера беше адски дълъг ден. Поне така ми се стори, имах чувството, че съм правила 48543253 неща. Станахме към 11 и 30 с Вальо, но и двамата с Вал мислехме, че е поне 3 следобед.. толкова дълго ни се стори това спане.. мррр. Те с Милен спаха при мен, но Милен се беше преместил в хола, защото му било лошо и си отишъл рано рано сутринта. Вальо си отиде да се къпе и да учи (отново). Аз пак подредих набързо, четох "Размерът има значение", която открих из библиотеката на Тити и отидох у Вальо (пак). Т.е. само го взех от тях, излязохме да се разхождаме из есенна Монтана (много е красива), ритахме шумата и после се настанихме, за да чете той по химия, а аз да си лежа и да снимам. Излишно е да казвам, че той пак нищо не научи, но пък аз направих много снимки. Привечер играхме билярд (няма да казвам, че с Гери загубихме всичките игри) и след това се събрахме у... нас? с Милен, Георги, Гери и Вальо. Взехме китарата на Гошо, свирихме (и двамата научихме Seven nation army на White Stripes), играхме карти, подобаващо си подпийнахме и се обадихме на Злати. Защото видите ли Георги хвана акордите на нашата песен (кукито) и аз трябваше да проверя акордите за него. Правилни се оказаха, а Зу обеща да дойде на Хелоуин. Георги каза "Обичам това момиче само по телефона вече". Ня. Ще бъде супер. После дълго се изпращахме един друг. И тъкмо се мъчех да накарам пияната си глава да заспи Кейт звънна и си говорихме.. порядъчно дълго. И изтрезнях. А бях Алиса в страната на чудесата.
Онзи ден беше още по - страхотен. Бях спала едва няколко часа, когато телефонът иззвъня и трябваше да ставам, да си викам такси и да се отправяме към гарата.. гррр. Аз обаче съм късметлия. 1. Въпреки големите опашки на касите си купих билет адски бързо. 2. Дори си намерих място да седна, защото видите ли имаше адски много хора, явно повечето си пътуват в събота сутрин (което да призня е съвсем логично). 3. Пътуването (дори и преминато в спане в по - голямата си част) беше вълшебно. Имаше непрогледна мъгла и докато влака се плъзга в нея имаш чувството, че света съществува само в осветеното купе, което хвърля малко светлина и навън, но малко, само на метър - два. Решаваш, че от там нататък не съществува нищо. А и хората в моето купе водеха страхотен разговор.. единият мъж имаше невероятен тембър. Приспиващ.
В Монтана. Вальо и Милен ме взеха от гарата. Помотахме се. Изкатерихме се на крепоста, карти (научих се да играя на макао и признавам голям смях падна около тая игра), снимки. Закачих се ужасно лошо на една шипка и сега имам три гигантски рани на лятото рамо. Типично в мой заплеснат стил. А вечерта... The Strunes и Wickeda. Йей. Стана голяма обърквация с един пич, за когото всички смятаха, че е Димо от П.И.Ф., и приличаше на него рпедполагам, но се оказа някой си Лазар. Аз се набутах да проверя. Беше пич. Май след това пак се изпращахме надълго и нашироко, с Милен и Вальо си напазарувахме от денонощния магазин, прибрахме се у.. нас?, наядохме се като доволни прасенца и си легнахме в спалнята заедно. Уж с умисъл да си говорим. Заспахме почти веднага.

Майчице мила, ще ми се пръсне
с толкова обич сърцето..

Вальо не спря да пее през повечето време.
Решихме, че след време трябва да живеем всички заедно.. поне за известно време.

277. seven nation army

painting by teapartygirl

And I'm talkin' to myself at night

Because I can't forget
Back and forth through my mind
Behind a cigarette
And the message comin' from my eyes
Says, "leave it alone"

The White Stripes
Kate Nash (cover)
Damien Rice ft. Lisa Hannigan (cover)

Да бъдат чути! ^^ Аз не спирам да си ги въртя една след друга. Хем не ти писва, че слушаш една и съща песен, хем се радваш на различни изпълнители.

Настроението, мечтите и идеите отново са вдигнати на ниво 15 от десет възможни. И най - накрая имам време да си поседя вкъщи, постигнахме мирно споразумение с баща ми, а аз реших още едно - две неща за себе си и бъдещето си един вид. Може да са малко глупави неща, но вече са решени със сигурност пък в последствие ще видим какво ще излезе от тях.
И всъщност май нямам какво друго да казвам. Историята с момчето от дюнерджийницата търпи развитие, ама още няма да я издавам, ще видим какво ще стане в петък (ако е на работа). Смее се.
Свири ми се, пишат ми се песни, пишат ми се и други неща, но още не мога да подредя думите правилно. И това ще стане. Ако не днес или утре, то скоро.
Ох каква бъркотия съм сготвила в стаята си... толкова е разхвърляно. Почти толкова много, колкото е в главата ми.

И както каза Бо: "Недей позволява на нечий вятър да донася облаци в небето ти!"
Слушайте я... тя е умна.

276. like maybe

photo by memo89

"Тези сиви, толкова меки утрини."

Всъщност не беше сива, не беше и мека. Беше режеща, студена и с много сняг по Витоша, който ме изненада... приятно всъщност. Също така беше изпълнена и с миризмата на сандвичи с разтопен кашкавал, кафе и портокалов сок.. и весели рижи кичури по възглавницата.
Днешния работен ден не можа да ми предложи нищо интересно, освен няколкото разменени погледи с момчето от компютрите, Набоков, който ми се стори по - труден за четене от последния път и зелени ябълки.
Добре де... и още нещо. ТОЙ флиртуваше безобразно. В ранния следобед излязох да си търся обяд из близките магазинчета и се полутах известно време, докато се ориентирам между моловете, банките и магазинчетата пълни с капризи. Реших да си взема дюнер и се запътих към малката... дюнерджийница? Всъщност си знаех, че няма да е дюнер, а нещо-си-там друго. Опашката се състоеше от една жена, която тъкмо си взимаше картофките. Още не беше дошло времето да ми кажат "За вас?", когато с момчето се спогледахме продължително. Другият мъж (очевидно той взимаше поръчките, занимаваше се с касата и даваше готовата храна на клиентите) ме пита какво ще искам и момчето се зае да ми прави вегетарианския сандвич (с повече картофки). Честно казано трябва да е много добър в правенето на сандвичи.. Първо: беше ужасно вкусен сандвич. И второ: направи го без да си поглежда пръстите за повече от секунда. През цялото време ме гледаше в очите.. или в коленете, които се показваха под полата на Noa Noa. Аз стоях там и се усмихвах доста непохватно. Когато ми намигна едва се сдържах да не се разсмея.. весели рижи кичури. Мисля, че той, както и аз, беше доволен, когато другият мъж се заговори по телефона и се дръпна настрани, а момчето ми подаде сандвича (с повече картофки) и с леко докосване взе парите от ръката ми. Смее се. Взе ми по - малко отколкото трябваше. И не, не мисля, че сбърка толкова елементарна сметка. Усмивка. Нужно ли е да казвам къде утре ще ям вегетариански сандвич? Още една усмивка. Банален, смешен, непохватен, несериозен.. флирт.
Прибрах се бързо. Всъщност пак провървях последните две - три спирки. Ще вземе да ми харесат тия нощни разходки, а и едно улично куче ме продружи до входа.

275. dirt

photo by 6artificial6

Ъх, когато иззвъня телефона не знам от къде събрах сили да се измъкна от леглото.
Първо.. бях спала само три часа. Второ.. беше студено извън завивките. Трето.. навън валеше като из ведро. Четвърто.. предната вечер ми бяха разтаковали сърцето. От където и да го погледнеш си беше сутрин, в която е противозаконно да излизаш от леглото. Само, че се наложи да стана в 7 и да се замъкна до банята. Аррр. Излязохме с Бро. Не мина много време, за да подгизнем въпреки огромния червен чадър. Бързахме, автобуса закъсняваше, малкото зелени таксита не спираха, а самите им оператори не вдигаха телефона. Е, просто изпуснахме маршрутката за Елин Пелин и хванахме следващата, голяма работа. През целия път съм слушала Dirt на Kate Nash и съм си говорила с братското същество. Пристигнахме в Елин Пелин съвсем скоро, видяхме се за много мъничко с майка и отидохме при баба. Честно да Ви кажа, след няколко ужасни дни, няма нищо по - хубаво от това да седнеш в кухнята, в която си отрасъл и, въпреки ремонта, в нея все още да усещаш миризмата на печени филийки с чесън, чушки и пиле. Седяхме там, между тия светли стени, ядохме варени яйца със сирене, домати и люти чушки, а дъждът продължаваше да си вали съвсем без да чувства умора. Вадички се стичаха по прозорците. Дядо се прибра вир - вода, беше събирал орехите по двора... в дъжда? Човека винаги държи да си свърши работата на момента. После пихме кафе в хола, аз си седях завита на канапето и гледах телевизия като едно време. Баба и дядо ни викат зайци. "Ей, заек.." винаги така са ми казвали, бях го забравила. Топло е. Усмивка. Като се прибрахме в София на спирката срещнах Калин. Той не ме позна, защото се биехме с чадърите си с Бро и явно не ме загледа. Беше скрил хубавата си коса под качулката, обаче тия сини очи няма как да бъдат скрити или забравени. Нито лицето. Каза ми "Ей... Ясна". Беше приятно да го видя, макар й за малко.. автобуса му дойде почти моментално. Много работел напоследък, нямал време. После пазарувахме и се прибрахме. Подредих и си боядисах косата.. сама. Какво пък. Сега съм като морковче в главата, симпатично е. Продължих да слушам Dirt и спах в късния следобед. Майка ми ме събуди по телефона, за да ми проясни ситуацията от последната седмица. Оказа се, че баща ми и е поискал развод. Тя пък му е казала всичко, което си е таила през всичките години. Вече разсънена се натъпках с един буркан кисели краставички и си дочетох "куклите". Утре на работа взимам "Лолита". И без това ми е тръгнало на такива книги.

Mom is tuff cookie.

274. colours

photo by memo89

Днес имаше нещо във въздуха. Зори каза, че съм била на щастливи хапченца, но сгреши. Не бях. И все пак имаше нещо във въздуха. Излязох по обед *трябва да се науча да излизам на терасата и да преценявам времето преди да започна да се обличам*, беше топло и още като стигнах до спирката бях убедена, че нещо не е съвсем наред. Дали заради хубавото време всички ми се струваха по - пъстри и весели, дали заради светлината, дали заради мен самата или може би есента.. оглеждах се навсякъде и всичко ми се струваше много красиво. Майките с количките, зелените полянки, шарените дървета, старите сгради с високите борове пред тях. По - прелестна София не е изглеждала никога в моите очи. Даже Орлов мост изглеждаше страхотно - разкошен, посипан в жълти и червени изсъхнали листа. Човек вярно ще си каже, че е взимал нещо подсилващо щастието. Може би е заради полата на Noa Noa, която си купих само за 36 лв (а тя е на поне 10 години и е страхотна). Moже би се дължи на разговора за голия Саске, който се проведе малко по - късно между мен и Зори в кухнята на Кейт, пред самата нея (изглеждаща рошаво - очарователно - втрещено) в присъствието на бисквити и мляко. Кейт сега сигурно се приготвя да излиза за работа, тъй че Кате... успешна и лека. За мен е тежка - не мога да реша кой сериал/аниме да започна да гледам сега. Раз... четвъртена съм. Омг. Как се казва когато си разделен между четири неща? Смее се.

Сега ми се чете.

273. dolls

photo by glitterscene

Когато си на 19 или на 18... или на 24, когато си млад... океанът ти е до колене, светът е в краката ти, защото дори да не си постигнал нищо имаш сили да се бориш. A когато прехвърлиш 45 - те разбираш, че още имаш малко сили, за да продължиш или се научаваш да живееш с всичките си неосъществени и разбити на пух и прах мечти.

Последните два дни все едно си копая дупчицата. Честно Ви казвам, ако решите да се сдухвате хронично няма никакъв по - добър и лесен начин да го направите, от това да прочетете "Factotum" на Чарлс Буковски и "Долината на куклите" на Джаклин Сюзън в два последователни дни, да слушате някое убийствено танго постоянно, да продължавате да се давите в един и същи мисли за изгубени или счупени неща и да проведете разговор за реалните нералности, които може да си докарате с много синтетика, тютюн и промишлено количество алкохол, с един пристрастен.

Днес обяснявах на Поли, че не искам някой да приеме блога ми като депресиран, защото е в тъмни цветове, ама като гледам какви работи пиша напоследък май на там избива. Затова искам да успокоя редовните си читатели-приятели. Честно! Спокойна съм, не съм депресирана и не се опитвам да се депресирам. Просто такива неща ми се събраха в рамките на два дена. И те не са ме депресирали, само малко ме поуплашиха.. Обаче нещо в тая тъмна страна на света ме влече неописуемо много. Искам да я разбера. Искам да я видя, но ме е страх, че ако се опитам ще ме завлече. Затова просто много говоря с хората, опитвайки се да бъда съпричастен странчиен наблюдател, който да разбере всяка подробност от филма и да я попие, да й повярва.

Тръгнах си от работа в 9, както обикновено. Господи, направих всичко възможно, за да мине деня по - бързо и се получи. Накрая събрах всичко възможно най - скоростно, пожелах лека нощ на единствените си свестни колеги и побързах да се махна от там. Една голяма клюкарщина пада по цял ден... отвращава ме, но когато ми писне да си седя на щандчето, а реша, че на момчетата от компютрите им се гледа филм, а не им се говори с мен, ми се налага да седна на масата на останалите. Свива устни. След малко ми се налага ми се и да се махна, защото не издържам особено дълго в подобна компания, която само се чуди кой да одума. Представям си какво говорят за развлаченото момиче от щанда за свещи a.k.a. за мен. Не съм като тях, момчетата от компютрите не са като тях. Не се и учудвам, че сме единствените хора, които не общуват с почти никого от колегите си. Типични.. както и да е. Побързах да се махна от там. Естествено две таксита ми отказаха да ме приберат до вкъщи, но автобуса тъкмо идваше.. качих се, докато още се движеше и слязох две спирки по - надолу... също в движение. Дори не си правих труда да си намеря седалка - всички бяха празни, но си останах права. Слязох на спирката, от където трябваше да си хвана нещо за към вкъщи, но искрено се колебаех дали да не тръгна пеша. 30-минутна разходка нямаше да ми се отрази зле, но не ми се вървеше. В същия момент пристигна автобуса ми. Беше празен. Спря само за мен, скочих вътре и той потегли моментално. Слязох три спирки по - рано от обичайната. Не ми се вървеше, но ми се пушеше, а не искам да пуша вкъщи. Старая се да се случва рядко и се получава доста успешно. За цяла седмица имам само три фаса в пепелника. Разстоянитето от спирката до нас обичайно взимам за две минути. Сега го взех за две цигари (плюс трите в пепелника - 5 за тази седмица). Срещнах възрастни цигани, които водеха едно дребно магаре, което изглеждаше по - охранено от мършавото им внуче. В градинката почти пред блока ми момче и момиче се натискаха, като ме видяха с цигарата ми поискаха. Дадох им цялата кутия. И без това ми бяха останали само три. Скрих се от погледа им, когато ми прималя. Погледнах угарката между пръстите си - заради тая гадост ли слязох от автобуса. Забързах към входа и бях на две крачки, когато някакъв тъпак затръшна вратата пред носа ми. Видя ме... пет пъти ме погледна, докато вървях, кучият му... и ми затръшна вратата под носа, а аз трябваше да си ровя из чантата, да се блещя в тъмното и да се мъча да налучкам ключалката. За 9 години в тоя скапан блок нито веднъж някой от великите ми съседи не ми е задържал вратата, без значение тази на входа или тази на асансьора, не че е кой знае какво, ама аз ги чакам мръсниците. Като ги видя, че са три - четири крачки от мен, защо да се правя на гъз. Те се правят. Да се раздавам на хората, които обичам без да получавам нищо в замяна е добре. По - важно е да обичаш, отколкото да си обичан. Но да правя дребни услуги на всички останали, да се раздавам без някой да се сети да каже едно "Благодаря"... кучи.. Не че го очаквам това "Благодаря", но не отричам, че щеше да ми стане хубаво и щях да намирам по - често смисъл да го правя.

За силно реалистичния ми поглед вина имат горните двама писатели и момчето с разговора за нереалните реалности. Иначе съм добре... доста по - добре, отколкото звучи от тоя пост. Просто нямам какво положително да напиша, освен да споделя за усмивките на Поли, Били и Зори, късите им косички и шарените лакове за нокти. И ми донесоха манджа, бях умряла от глад на работа. Усмивка. Всъщност посещението им значи много повече, отколкото си мислят и отколкото мога да изразя, в тия два поредни мрачни дни.

Като си на 19... си пълен с интерес и положителен поглед към всичко. Дори към песимистичната страна на нещата, защото имаш силите да я пребориш.. на мен просто ми е интересно да се ровя там, колкото и пагубно да е понякога.

272. not posing

photo by photoport

Говори ми се за толкова много неща и не знам от къде да започна. За мечти, за нужди, за усмивки, за пристрастявания, за пътуване, за счупени сърца... за кое по-напред?

Страх ме е... да не стана като героиня излязла от роман на Буковски. Да не стана човек, който ще си намира работа за по 3 - 4 седмици на мизерни заплати, които ще се харчат за шише уиски или вино, цигари.. Човек, който ще живее, за да чука, пие и напушва, докато се прави на писател, драскайки по четири - пет разказа на седмица, които се пращат по разни списания и вестници, за да ми бъдат върнати обратно с любезните извинения на редакторите. Страх ме е, да не стана една от онези бездушни черупчици, обикалящи наоколо без цел и посока, точно защото не ми се вярва, че мога да стана такава.
Страх ме е... да не стана самотна майка на три деца, която се трепе от сутрин до вечер на две работни места, която да се чувства безпомощтна, защото не може да ги облече в по - хубави дрехи и да слага по - хубаво блюдо на масата. Майка, която е забравила, какво е да бъде жена, която е забравила как звучи любовта и усмивката на любим. Страх ме е, да не стана една от онези бездушни черупчици, живеещи в малките си сиви килийки, точно защото не ми се вярва, че мога да стана такава.
Страх ме е... да не стана... с уважение към всички, смазани от живота по един или друг начин, хора.. но ме е страх да не стана такава.

Искам да бъда като Манда. Да имам цветни чаршави, криза на личността в средната възраст, много пътувания зад гърба си, доста, но разумно изпразнени бутилки от червено вино, шкафове пълни със захабени от готвене тигани и тенджери, парцал за прах, няколко големи саксии с цветя, гардероб с пъстри дрехи и шалове, черен корсет и най - курвенските червени обувки на високи токове, голяма каракачанка на име Балкан и сива котка, десетки малки възглавнички, две издадени книги, които не се купуват много, побликувани 5 - 6 снимки, зелени пердета и сиво - лилава баня.

И искам... да продължа да бъда влюбена... по един или друг начин, в едно или друго нещо.. защото ако спра да бъда влюбена, ще започна да правя нещата механично или от чиста егоистична гледна точка.
Аз не искам да пия и чукам, и да работя като хамалин, чувствайки се неспособна на нещо повече..

Аз искам да пиша.

271. protector

drawing by lily-fox

Искам един голям човек..

Давам си една година време за размисли, в която се чувствам сигурна, която командвам и.. Една година. Да реша какво да правя с работата, ученето, живота. И после ще видим ще се хвърчи или ще се пада.
За сега плана е:
- работа поне до февруари на това място, в най - добрия случай до август (aко не просто ще си намеря друга).
- курс по фотография през пролетта, ако не е възможно по - скоро.
- много работа върху снимките до септември, когато силно се надявам, ще се СЛУЧИ.
- лекции - до които успея да стигна.
- да смогна да посещавам поне творческото писане.
- да си взема двата изпита по руски.
- и двата по английски.

Искам един голям човек, който да ме гушка, който да ме кара да се чувствам на сигурно и скрито, дълбоко в неговата прегръдка..