Каквото можа да се обърка...
обърка се...
fuck
24.6.08
17.6.08
231. Do I know you?
Вече знам как да отговарям на тоя въпрос. "На теб и на тате, баба, дядо, вуйчо..." и ще продължа да си изреждам семейството. От доста време не бях имала толкова полезен trip към Елин Пелин, колкото този през последните три дена. Уж не бях сама, а с гости(Кейт и Иво) и така нататък и все пак... успях да разбера много неща за семейството си. Да, някои хора израстват с всички истории за баба си, дядо си и всички там след тях, но може би аз трябваше да съм малко по - пораснала, за да разбера и чуя всичко. До скоро си мислех, че съм някакво странно пиле в семейството си. Малко по - различна, а те са малко по... консервативни може би. Малко по... обикновени. Да. Обикновени.
Да бе да.
Сега знам, че съм от семейство на много странни птици. Много - качествено, но и количествено. Имам си музиканти, литератури, танцьори, чужденци, вечно пътуващи и бягащи, откровено объркани, откровено побъркани, фотографи и готвачи с въображение. Всъщност всички са с въображение и са практикували странните си хобита, наравно с нормалните си работи като пекари на хляб и електротехници например. И то в години, когато в България хората наистина са били затворени, не толкова шарени, колкото са сега и така нататък. Те са си били пълни откачалки за времето си. Бунтари. Нещото, което най - много ме зарадва (толкова много, колкото й когато научих че мама е била бунтарката виновна, за запалването на Софийската математическа гимназия) беше това, че дядо е бягал от училище и е ходел при единствения фотограф в града, който го е учил как се промиват снимките и всичко останало. И го помни. Дума по дума. И паметта я имам от него. Хех. Онзи усмихнат човечец на снимката по - горе.
Не се и изненадвам, че съм такава смесица от... чувства, емоции и идеи. Вече не. И колкото и да ми беше хубаво да се чувствам като различния човек в семейството, ми е още по - хубаво да се чувствам като... от семейството.
Да бе да.
Сега знам, че съм от семейство на много странни птици. Много - качествено, но и количествено. Имам си музиканти, литератури, танцьори, чужденци, вечно пътуващи и бягащи, откровено объркани, откровено побъркани, фотографи и готвачи с въображение. Всъщност всички са с въображение и са практикували странните си хобита, наравно с нормалните си работи като пекари на хляб и електротехници например. И то в години, когато в България хората наистина са били затворени, не толкова шарени, колкото са сега и така нататък. Те са си били пълни откачалки за времето си. Бунтари. Нещото, което най - много ме зарадва (толкова много, колкото й когато научих че мама е била бунтарката виновна, за запалването на Софийската математическа гимназия) беше това, че дядо е бягал от училище и е ходел при единствения фотограф в града, който го е учил как се промиват снимките и всичко останало. И го помни. Дума по дума. И паметта я имам от него. Хех. Онзи усмихнат човечец на снимката по - горе.
Не се и изненадвам, че съм такава смесица от... чувства, емоции и идеи. Вече не. И колкото и да ми беше хубаво да се чувствам като различния човек в семейството, ми е още по - хубаво да се чувствам като... от семейството.
9.6.08
230. Защо...
Защо... се разхождате сама и боса под дъжда?
Аз просто... размишлявам.
Аз просто... размишлявам.
- Добре ли сте?
- Приличам ли на някой, който би се чувствал зле?
- Ами... разхождате се сама... в дъжда... без чадър, без връхна дреха и обувки. Вир вода сте!
- И това е признак на лошо настроение?
- Ами не... не... Вие просто...
- Изглеждам мокра и отчаяна?
- Сега като се замисля по - скоро изглеждате...
- Леко побъркана и щастлива?
- Да, да... може би.
photo by meЖивота е труден. Никога не съм очаквала да ме гали с перо, но не бях подготвена да ме замеря с наковалня, появила се от небето, както става в анимационните филмчета. Не че проблемите ми са големи, но са си мои, нали разбирате? Проблеми с университета, семейството, отношенията с хората като цяло. И когато се съберат накуп, на няколко нива става страшно. И понеже са си твои, лични ги правиш на голяма работа. Поне аз ги правя. Проблеми, които всички имат, не са кой знае какво, не са нещо което да не може да се преживее, не вярвам, че има нещо, което не може да се преживее. Освен тежкотоварен камион движещ се със 100 км в час. Той трудно се преживява. А той живота... живота съдържа много повече от сълзи и несподелна любов. В живота има повече от момче, баща ми, приятелите, които са забравили да ми отвръщат. Имам си свободата, бягството, пътя под краката, таланта, въображението, вдъхновението... имам всичко.
И съм добре.
Щастлива съм.
И съм добре.
Щастлива съм.
7.6.08
229. fear
Страх ме e..
Знаеш ли какво е да те е страх да си легнеш.. в собственото ти легло?
Защото не знаеш какво ще сънуваш.. защото не знаеш дали пак ще те обземе чувсвото на паника, защото..
Страх ме e.
А пак ще си легна сама.
Знаеш ли какво е да те е страх да си легнеш.. в собственото ти легло?
Защото не знаеш какво ще сънуваш.. защото не знаеш дали пак ще те обземе чувсвото на паника, защото..
Страх ме e.
А пак ще си легна сама.
photo by meМислех, че неясните ми кошмари са спрели. Но не са. Да бяха поне... лягам си, заспивам и още първите минути ме обзема страх. Поне да знаех от какво. Поне да ме гонеше някой, да виждах какво става... а аз само се вцепенявам. Викам и не излиза нито звук от устата ми. Оглеждам стаята, няма никой, но аз усещам нечие присъствие. И не мога да гъкна, не мога дори да мръдна. Не мога да направя нищо. Лежа вцепенена от страх.. от нищото. Просто лежа в леглото си и единственото, което знам е, че ме е страх, че не мога да поместя нито мускул от тялото си и...
Защо ме е страх?
От какво ме е страх?
Защо ме е страх?
От какво ме е страх?
2.6.08
228. soul
Започвам да пиша без да съм особено на ясно какво ще казвам. Всъщност може би дори нямам какво да казвам. Даже май трябва още сега да затворя прозореца и да я зарежа тая работа..
Май искам само да изкажа няколко благодарности, като тази вчера. Този път ще бъдат отнесени само до хората, които познавам съвсем от скоро. Хора като Зори, Мъро, Злати, Кат, Иво... те знаят колко съм и благодарна и колко ги обичам. И искам да Ви разкажа, за това, как се убедих, че самите ние сме такива каквито сме до края на живота си, дори правим същите грешки.
Та... искам да благодаря на Кейт. Задето е такава добра приятелка и за първи път ме кара да се чувствам така, сякаш съм се срещнала сродната си душа от гледна точка на приятел. Не ония глупости с гаджето, което е твоята половинка и дрън дрън. Дори... дори като почнем да си разказваме неща за миналото си, виждам колко сходни неща сме преживели. И... сходни е меко казано. Някак идентични, по едно и също време в живота си, с един и същи тип хора.
А Бояна, задето е най - задълбочената откачалка... ever. Постоянно опира в някакви крайности, които ми се струват интересни. Или ти разказва нещо звучащо толкова научно, че се чувстваш като най - големия глупак, или говори на твоя език за света и любовта, приятелите или танцува като идиот в дискотеката, заговаряйки се с всеки (държа да подчертая ВСЕКИ) възможен наоколо.
На Нели, задето е толкова по детски наивна. Отдадена, обичаща, мила. Мъничка. Не бих могла да кажа нещо повече за нея. Усмивката и е достатъчна.
И на Вальо. Задето... хм. Задето ме накара да прогледна и да разбера, че някои неща се повтарят, колкото и да не ми се вярва. Постави ме на колене. А дори не го разбра. Така предпочетох, а сега вече няма значение.
А на Калин.. на Калин...
Май искам само да изкажа няколко благодарности, като тази вчера. Този път ще бъдат отнесени само до хората, които познавам съвсем от скоро. Хора като Зори, Мъро, Злати, Кат, Иво... те знаят колко съм и благодарна и колко ги обичам. И искам да Ви разкажа, за това, как се убедих, че самите ние сме такива каквито сме до края на живота си, дори правим същите грешки.
Та... искам да благодаря на Кейт. Задето е такава добра приятелка и за първи път ме кара да се чувствам така, сякаш съм се срещнала сродната си душа от гледна точка на приятел. Не ония глупости с гаджето, което е твоята половинка и дрън дрън. Дори... дори като почнем да си разказваме неща за миналото си, виждам колко сходни неща сме преживели. И... сходни е меко казано. Някак идентични, по едно и също време в живота си, с един и същи тип хора.
А Бояна, задето е най - задълбочената откачалка... ever. Постоянно опира в някакви крайности, които ми се струват интересни. Или ти разказва нещо звучащо толкова научно, че се чувстваш като най - големия глупак, или говори на твоя език за света и любовта, приятелите или танцува като идиот в дискотеката, заговаряйки се с всеки (държа да подчертая ВСЕКИ) възможен наоколо.
На Нели, задето е толкова по детски наивна. Отдадена, обичаща, мила. Мъничка. Не бих могла да кажа нещо повече за нея. Усмивката и е достатъчна.
И на Вальо. Задето... хм. Задето ме накара да прогледна и да разбера, че някои неща се повтарят, колкото и да не ми се вярва. Постави ме на колене. А дори не го разбра. Така предпочетох, а сега вече няма значение.
А на Калин.. на Калин...
1.6.08
Subscribe to:
Posts (Atom)