23.2.08

200. риба и слон играят на ластик!

Ля ля... *щастлив*

Drawing by: nephyla.

*празнуващ*

Нямам кой знае какво да Ви кажа, освен че в последствие нещата се подреждат, макар и не по начина по който си ги искал преди. Но все пак са подредени. И ти допадат и всичко е окей или поне горе - долу добре. Мога да кажа че е дори прекалено добре, с малки изключения, но не може всички да са ти фенове и да те обичат. Мда. Важните хора, ония, на които винаги съм се възхищавала дори малко... те са до мен и се забавляваме. Играем на ластик. Да. И в университета всичко е окей, започнаха новите лекции със съвсем нови хора и тук таме засмени лица на вече познати приятни личности. Музиката, филмите, фотографията и вдъхновението са на шест. Искам да пиша... и ще. За да свири тя.

Пък си правих един тест "Кои са известните Ви родители?" (не си правете труда да си го правите, на повечето им се падат Джесика Симпсън и онзи... мъжа й (или Мерелин Менсън)). Та... тъкмо очаквах ужасно глупавия резултат, когато...

Your mom is Oprah...and your dad is...well...a Big Mac.
I'm guessing she did some naughty things with that big mac and... well... you popped out.
Hmm... I wonder if you taste delicious.... ;)

*смее се*

Предполагам е възможно.
Tая моя обич към Мак Доналдс сега е обяснима.

Edit: сигурно съм изяла баща си!
Ама аз почти винаги ям Биг Мак.
ТАТЕ! *писка*

И така.
Играйте на ластик.

10.2.08

199. Dear heart...

Dear heart,
I met a boy today,
prepare to be shatter...
Photo by: ra3iatha.

Така и не успях да харесам Do it, ужасно глупава песен, която след днешната сутрин тотално закопа шансовете си някога да ми допадне дори мъничко. Но в близко бъдеще ще е песента, която най - много ще докосва сърцето, мамка й. Събудих се с нея. Уредбата навита за 7 без 10 гръмна на радио Сити, които посрещаха изгрева именно с нея, мамка им!
Събудих се до него. Но не в прегръдката му. Не ме докосна цяла нощ. Вече никога няма да е същото. Никога. Не знам дори дали скоро ще събера смелост да преспя отново там. Той отново е влюбен. И отново не в мен. И ако се бях отпуснала и бях послушала приятеля, който ми казваше "Позволи си да се влюбиш в него" сега щеше да боли, много, наистина много, мамка му.
Защо тогава, все пак ме боли сърцето ли? Защото за миг бях допуснала възможността, че може би ще си позволя да се влюбя... в него, мамка ми. А може би трябваше да действам, когато ми казваха да действам, но когато си правил достатъчно много първи крачки, от които все е боляло, започваш да се отказваш да ги правиш за вбъдеще.

Все едно, dear heart. Можем ли да сме сами?

I can be alone
yeah
I can watch a sunset
on my own.